В този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" млад спешен медик разказва за двете страни на спешната медицина - лекар - пациент след 23-тата национална среща на фондация "Медии Общество Семейство Традиции" (МОСТ) на тема - "Географски неуравновесеното медицинско обслужване – проблеми и прогнози".
Има ли нужда от подобрения в електронната обвързаност в системата по веригата за Спешна помощ?
Кои са най-ярките неравенства в достъпа до спешна помощ?
Докога ще има неспешни повиквания към ЦСМП?
Кои са точно спешните състояния, които налагат викането на линейка?
Какво искат младите спешни лекари от системата?
Епизодът е продължение по темата:
Говорят експертите: Кога ще се остойности трудът на медиците?
Слушайте епизода тук:
Гост по темата е:
🔺 Д-р Боян Патов от спешното отделение в УМБАЛ "Света Анна"
От разговора ще научите:
🔺 За предизвикателството да бъдеш част от Спешното отделение на болница "Света Анна" в столицата
🔺 Подобряване на алгоритмите и протокола за поведение в Спешно отделение
🔺 Колко бързо трябва да стигне линейката от мястото на инцидента до Спешното отделение
🔺 Има ли електронна обвързаност в системата по веригата за Спешна помощ
🔺 Връщат ли се линейки от болниците, заради липса на места
🔺 Трябва ли да се повиши заплащането на спешните медици
🔺 Агресията от пациентите към медиците от Спешната помощ
🔺 Бърнаут при спешните лекари
🔺 Кариерно развитие в Спешната медицина
🔺 Къде е мястото на парамедиците в Спешната помощ
🔺 Нужно е обучение на обществото що е то спешно състояние
Д-р Боян Патов е с 8 годишен стаж в Спешната медицина. Завършва Медицина в СУ "Свети Климент Охридски" и това е неговата мечта.
Веднага след завършването доброволства в болница "Света Анна" в столицата и по-късно започна работа там.
По 100 души преминават през Спешното отделение на смяна, в която работят между 5 и 10 лекари, две - три медицински сестри, два - трима санитари, регистратори, а спешното отделение разполага с отделен скенер и рентген само за тези пациенти, клинична лаборатория и възможност за достъп и със спешен хеликоптер до болницата.
Един час е златният стандарт за достигане на линейка от мястото на инцидента до лечебно заведение за средно голям град.
Организацията при нас е много добра, казва младият лекар, но натоварването е огромно. Здрави нерви и силни емоции съпътстват всеки един ден на спешния медик. Най-голямото предизвикателство пред спешната медицина е неравният достъп до спешна помощ, значителният брой повиквания към ЦСМП, които не са спешни. Затова е необходимо обучение на обществото кои са спешни състояния и кои са неотложни, как се търси лекарска помощ, смята спешният лекар.
Друг недостатък на системата е неравномерното разпределение на спешните центрове в страната, линейките и хеликоптерите трябва да бъдат разпределени според броя на населението и разстоянието и това да се обезпечи с екипи. Мотивацията за работещите в Спешната помощ би могла да се повиши като възможност и за кариерно развитие - повече умения и по-полезни ще сме за нашите пациенти, каза д-р Патов. Защото специалността има развитие у нас.
Д-р Патов смята още, че е добре да се предприемат мерки срещу продължаваща по-често вербална, понякога и физическа агресия към работещите в спешната помощ.
Друг голям проблем за работещите е бърнаутът и това би могло да се подобри чрез възможност за психологическа подкрепа, време за почивка и социални дейности.
Спешният медик разказа, че ще бъде много добре, ако има електронна обвързаност между линейките и спешните отделения, за да се подава информация в движение пациентът с какъв здравен статус пътува към спешното отделение, тоест този т.нар. "зелен коридор" е би бил особено важен за хора с инсулти или инфаркти, или при тежък травматизъм и животозастрашаващо състояние.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes