На днешния 4 октомври 2024 г. се открива изложба на студенти от специалност "Текстил – изкуство и дизайн", НХА, София в Музеен център към Регионален етнографски музей на открито "Етър", Габрово.
В съвременния свят традиционните занаяти често срещат предизвикателства, но същевременно и нови възможности за развитие. Д-р Наталия Дарманчева, преподавател по ръчна и машинна бродерия в Националната художествена академия, разкрива как традицията и съвременността могат да се преплетат в изкуството.
В интервю за предаването "Нашият ден" тя споделя: "Аз преподавам дисциплина "ръчна и машинна бродерия" в Катедра "Текстил - изкуство и дизайн", където се изучават традиционни ръчни занаяти. Това е като тъкане на хоризонтален и вертикален стан, плъстене, бродерия и други текстилни техники."
Според Дарманчева възможността да се изразяват идеи и емоции чрез текстилните техники е уникална. "При нас тези неща наистина вървят ръка за ръка", пояснява тя, подчертавайки, че студентите участват в изложби като "Нов прочит към традицията в текстила", които предоставят платформа за изразяване на новите идеи, свързани с традиционните занаяти.
"Ако минавате или ви е интересно, ви препоръчвам да посетите тази изложба. Там ще видите тъкани, плъст, бродерия, щампа – много интересни неща", добавя тя.
Д-р Дарманчева акцентира на еволюцията на мирогледа на хората, свързана с традиционните занаяти. "Традиционните занаяти са изработвани може би в по-сурови условия", отбелязва тя, обяснявайки как те са били предназначени за оцеляване. "Докато в момента можем да си позволим да ги правим за удоволствие".
Разговаряйки за техниките, тя дава пример с леенето на ръчна хартия, което е китайска традиционна техника. "Можеш да добавиш метални нишки, пластмаса, изкуствени нишки. Хартията не е само за писане или огъване на някакви предмети“, подчертава тя. Това според нея е провокацията – да придадеш друг живот на нещо, което си свикнал да виждаш по един начин.
Д-р Дарманчева, родена в Молдова, споделя своята история в предаването: "Дойдох в началото на 90-те, когато падна една епоха. Завърших НСА, специалност Текстил, след това продължих докторантурата си."
Тя разказва и за семейството си, за което ученето е било важно: "Три деца сме в семейството, винаги се е знаело, че трябва да се продължи с ученето, без значение какво."
Тя си спомня как е започнала да се занимава с текстилните занаяти: "Покрай моята баба плетях, шиех дрехи за кукли, много обичах да рисувам." Дарманчева говори и за запазването на българския диалект и традиции в Молдова, като добавя: "Съхранен е диалектният говор, има и чуждици, но езикът е нещо живо и се развива."
В края на разговора д-р Дарманчева обсъжда интереса на младите хора към специалността. Тя споделя: "Изкуството е провокация, младите хора, които решават да се занимават с изкуство, са будни и имат интерес."
Интересно е да отбележим, че в нейните курсове има младежи, въпреки че се приема, че специалността е основно женска.
"И това много ме радва“, завършва тя, с ясното убеждение, че традицията и съвременността могат да съществуват в хармония, вдъхновявайки нови поколения творци.
Чуйте в разговора в звуковия файл.