Икономическите проблеми на Германия продължават, като сега страната е изправена пред опасността да приключи 2024 г. в рецесия, съобщава "Евронюз“.
На 9 октомври германският икономически министър Роберт Хабек обяви, че се очаква икономиката да се свие с 0,2 % през тази година. Това е по-малко от по-ранните прогнози за ръст от 0,3 % и представлява втора поредна година на свиване.
Тази мрачна перспектива превръща Германия в единствената икономика от Г-7, за която се предвижда да се свие през 2024 г., което е продължение на спада от 0,3% през 2023 г.
Спадът отразява продължителните структурни предизвикателства в страната, включително зависимостта от производствения ѝ сектор и неблагоприятните последици от глобалната конкуренция, особено от страна на Китай.
Въпреки мрачните краткосрочни перспективи германското правителство прогнозира, че икономиката ще се върне към растеж през 2025 г., като се очаква брутният вътрешен продукт да се увеличи с 1,1%, което е малко повече от по-ранната прогноза за 1,0%. До 2026 г. растежът би могъл да достигне 1,6%, което ще се дължи главно на оживление в частното потребление и стабилизиране на инфлацията.
Тези прогнози обаче зависят от успешното осъществяване на структурните реформи и стабилизирането на глобалните икономически условия.
Според Хабек прилагането на цялостен пакет от 49 мерки за растеж е от решаващо значение. Тези мерки имат за цел да съживят икономиката чрез насърчаване на инвестициите, повишаване на производителността и решаване на отдавнашни структурни проблеми
Икономическият министър подчерта, че ако този план бъде успешно приет, "икономиката ще бъде по-силна и повече хора ще се върнат на работа“, но успехът му зависи от подкрепата на двете камари на парламента, включително на контролирания от опозицията Бундесрат.
Що се отнася до инфлацията, правителството преразгледа прогнозите си.
Очаква се инфлацията да спадне до 2,2% през 2024 г. от 5,9% през миналата година, като през следващите години се предвижда по-нататъшно намаляване и стабилизиране до 1,9% през 2026 г.
Тези намаляващи темпове на инфлация, наред с повишаването на заплатите и данъчните облекчения, се разглеждат като ключови за съживяването на частното потребление, което би могло да стимулира умерен икономически растеж през 2025 г.
Икономическите трудности на Германия се усложняват от по-мрачните прогнози на института ifo, който подчертава, че икономиката на страната е "затънала в криза“. Според института както цикличните, така и структурните фактори натежават върху перспективите за растеж на Германия.
"Германската икономика е заседнала и тъне в криза, докато в други страни се усеща подем“, казва проф. д-р Тимо Волмершаузер, заместник-директор на института ifo.
Той обясни неразположението с комбинация от фактори, сред които са декарбонизацията, цифровизацията, демографските промени и геополитическите сътресения, като например ценовия шок в енергетиката и променящата се роля на Китай в световната икономика.
Промишлената база на Германия е сериозно засегната за продължителен период от време, което предполага, че спадът се корени в структурни проблеми, а не отразява само временно циклично забавяне.
Индексът на мениджърите по поръчките в промишлеността (PMI) спадна до 40,6 през септември 2024 г., което е 27-ият пореден месец на свиване, нареждайки се на второ място по спад в света след Мианмар.
Този дълготраен спад, особено при поръчките за износ, е безпрецедентен през последните десетилетия.
Д-р Сайръс де ла Рубиа, главен икономист в Хамбургската търговска банка, изтъкна така наречения „китайски шок“ като ключов фактор. Той отбеляза, че сектори като автомобилостроенето и машиностроенето трудно се адаптират към засилената конкуренция от чужбина.
На фона на тези предизвикателства германските компании все по-често се обръщат към чуждестранни купувачи, за да се справят с бурята, или стават привлекателни цели за поглъщане.
Deutsche Bahn, националният железопътен оператор на Германия, наскоро се съгласи да продаде логистичното си дъщерно дружество Schenker на датския си конкурент DSV за приблизително 14 млрд. евро. Очаква се този приток на парични средства да осигури така необходимото финансово облекчение за Deutsche Bahn, който се бори с оперативна неефективност и чести закъснения.
В същото време Commerzbank, вторият по големина частен кредитор в Германия, е основна цел за поглъщане от чужбина. Италианският банков гигант UniCredit дискретно увеличи дела си в Commerzbank до 21%, което породи спекулации, че на хоризонта може да се появи враждебно поглъщане.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард се изказа в подкрепа на трансграничните банкови сливания, като заяви, че европейските банки трябва да се консолидират, за да се конкурират ефективно на световната сцена.
Междувременно някои германски компании преместват инвестициите си в чужбина.
BASF, гигантът в химическата промишленост, изгражда нов завод в Китай на стойност 10 млрд. евро, подчертавайки засилващата се тенденция компаниите да се насочват към международните пазари, за да осигурят растеж.
Наскоро швейцарските собственици на средния по големина доставчик на енергийни услуги Techem го продадоха на американския мениджър на активи TPG. Това отразява по-широкия модел на чуждестранни придобивания на германския пазар.
