"В България не правим достатъчно за българите извън страната ни". Това каза пред репортери, преди да се включи в кръгла маса "Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването", на която домакин е Кюстендил, вицепрезидентът Илияна Йотова.
Тя отново повтори, че президентството не прави разлика между българите, която живеят тук, на територията на страната, и тези извън нейната територия.
Йотова даде и конкретен пример със сънародниците ни в Сърбия.
"Много стари са част от проблемите, които имаме с българската общност специално в Сърбия. Недостигът на български учебници, избягване на наименованието български език и -забележете, в някои случаи се говори за така наречения шопски език. Аз такъв език не познавам и не зная коя точно езикова номенклатура, световна, международна или европейска ползват тези, които го употребяват. Недостатъчната реклама на българските училища в добрия смисъл на думата - говоря за училището в Цариброд, двете училища, говоря и за Босилеград".
Тя обобщи:
"Винаги съм склонна за това да мисля, че недостатъчно правим и ние, недостатъчно активни сме в България. Стар проблем е и това кой и как най-вече отговаря за правата и интересите на нашите общности. За съжаление при нас този въпрос е разхвърлян в няколко институции, колкото и да се опитваме да се координираме помежду си, трябва специално внимание, естествено то е насочено към изпълнителната власт. А личното ми мнение е, че там има още много какво да се желае в тази област. Аз искам да повторя още веднъж пред всички вас, че за нас в президентската институция няма разлика между българите, които живеят на територията на България и българските общности зад граница. Смятам, че България и като страна член на Европейския съюз е достатъчно силна, има достатъчно силни лостове в ръцете си, за да може да защити правата на всяка една българска общност зад граница, особено в така наречените исторически диаспори, които за съжаление и днес в 21 век една част от тях са подложени на поне опити за асимилация".
Във форума участват представители на българската общност от балканските държави Косово, Северна Македония, Сърбия, както и от Турция. Кръглата маса се организира в рамките на проекта "Българите на Балканите отвъд границата след 1878 година - кодът на оцеляването" към фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката. Ръководител на проекта е професор Боряна Бужашка от Университета по библиотекознание и информационни технологии с участието на преподаватели от висшето учебно заведение, изследователи от института за исторически изследвания при Българската академия на науките.
