Интервю на Добромир Видев с Джорджиана Георге в предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Едно решение на румънския парламент попадна в полезрението на Румънския Хелзинкски комитет. Според него решението Румъния да дари на Украйна система за противовъздушна отбрана "Пейтриът" е взето в разрез с Конституцията на страната. Румънският Хелзинкски комитет поискал от омбудсмана да сезира Конституционния съд. Но получил отказ.
"Не сме против Украйна и това да получава помощ от Румъния“, казва пред БНР Джорджиана Георге от Румънския Хелзинкски комитет. Но това е можело да стане като се спазват правилата. И то в момент, когато и в Румъния се говори за върховенството на закона и правото. Какво се случи с молбата им, разказва в интервю пред БНР Джорджиана Георге.
- Какво ви накара да помолите вашия омбудсман да поиска от съда да се произнесе за даряването на техника за Украйна?
- В началото на септември, въпреки, че дискусията за даване на Украйна на ракетната система „Пейтриът“ продължаваше от известно време в Румъния, в публичното пространство, парламентът, през септември, реши много бързо да промени закона, който регулира съществуващото законодателство, засягащото системите „Пейтриът“. Такова законодателство имаме от 2017 г.. Но през септември депутатите ни решиха да променят текстовете от закона, позволяващи даряването на системата „Пейтриът“ на Украйна. Ние казахме, че даряването е противоконституционно. И затова сезирахме омбудсмана - единствената институция, която може да отправи искане от наше има пред Конституционния съд. Защото този закон, според нас, беше приет в нарушение на нашата Конституция, която го забранява. В нашата Конституция има специален член, който го казва, че всички „неща“, които са в юрисдикцията на публична собственост, че са притежавани от румънската държава, не могат да бъдат дарявани или продавани. Ние смятаме, че нашите политици са можели да намерят друг начин да променят закона по начин, който наистина да позволи даването на тези ракетни системи на Украйна, но не и като дарение. Можеха да го формулират като даване, безплатно, при определени условия. Или с уговорката, че бихме си ги получили обратно. Може да бъдат наети. Но не можете да го дарите, защото Конституцията не го позволява. Така че, за да можете да го дарите на Украйна, трябва първо да го направите промени в Конституцията.
- Казвате - оръжията на дадена държава са обществена собственост и не можете да бъдад раздавани раздавате свободно?
- Да, ние казваме, че заради самото наличие на закон, системите "Пейтриът" са публична собственост на румънската държава, която не може да бъде дарена, защото е част от нейната публична собственост. Част дори и от системата и за сигурност.
- И какво се случи от септември насам?
- Омбудсманът вече отговори на нашето запитване, че няма да сезира Конституционния съд. Защото ракетната система "Пейтриът", според тях не е публична собственост.
- Чия собственост са тогава?
- И ние се питаме същото. Вероятно частна собственост. Все едно и ние можем да си купим ракетна система. И да, ние бяхме изненадани от този отговор, защото не мисля, че има, не смятаме, че има ясен пример за частна или публична собственост. Ракетната система е, според нас, обществена собственост. И се използва за целите на националната отбрана, следователно имаме ясни дефиниции, които ясно показват, че това е публична собственост. Но омбудсманът наистина не поиска да повдигне този въпрос пред Конституционния съд.
- Добре, Джорджиана, не смятате ли, че сте получили политически отговор, който е в съзвучие с политическите настроения да се помага на Украйна.
- Аз нямам ясен отговор за вашите въпроси. Ние си зададохме същия въпрос. Защо румънската държава иска да дари системата на Украйна с нарушаването на Конституцията. Можеха да го направят по друг начин. Те биха могли. Искам да подчертая нещо, което обяснявахме и в публичното пространство. Тази ни позиция не предизвика много симпатии. Веднага ни лепнаха етикета, че сме проруски настроени. Но ние не бяхме против да помогнем на Украйна и да подарим системата. Ние искахме това да става със спазването на закона. Не е възможно в Румъния да няма специалисти по конституционни въпроси. Тяхната роля е да проверяват конституционността на закона. А Конституцията е кратко и просто написана. Така че, ако не смятат, че това е публична собственост, тогава не знам. Това е друг въпрос. Нямаме представа какво стои зад това.
- Когато научих за вашия случай, веднага се сетих и за дебатите в България. Ние, разбира се, като вас в Румъния си нямаме системи "Пейтриът". Но в даден момент и в България имаше дебати за даряване на системи, които са от военните резерви. И никой в дебатите не повдигна въпроса, че те биха могли да бъдат публична собственост. Вариантите бяха да се дарява в очакване на някакви компенсации от европейските фондове, създадени за войната?
- Пресата в Румъния се занимава с този въпрос доста. Но нашата причина зад това беше просто върховенство на закона. Да, води се война в съседна на нас държава. Никой не иска война. Ние искаме да помогнем на Украйна. Но подпомагането трябва да става съгласно закона. Защото в Румъния много се говори за върховенството на закона и как ние сме част от Европейския съюз. И ние обичаме да уважаваме върховенството на закона. А в същото време се нарушава основният закон в тази страна, който е Конституцията. И то по толкова чувствителна и важна тема като дарението на системи от национална отбрана. Искахме да привлечем вниманието и защото никой не живееше в толкова разделено общество, че да мислим, че сте или проамерикански, или антируски или…, знаете ли, тази способност да изразявате мнения и да повдигате въпроси, които нямат нищо общо с политиката и са тясно свързани с върховенството на закона. Като че ли май нямаме капацитет да правим това. Така че нашата мотивация беше просто да посочим факта, както сме правили в други случаи, с други въпроси, които не са непременно свързани със законодателство по придобиването на военни способности, защото ние не сме експерти и не се преструваме, че сме. Но познаваме Конституцията и знаем, че правилата трябва да важат за всичко. И изненадващо, въпреки че аз, споменах в началото, че това не е нещо, за което не се знаеше. От дълго време в публичното пространство се говореше за даряване на системата или за предоставяне на системата на Украйна. Така че трябваше да го направят както трябва. Това е единствената причина. За съжаление, заради цялата ситуация с войната и по начина, по който работи институцията на омбудсмана, те просто не смятаха, че това е въпрос, който си струва да бъде оценен с решение на Конституционния съд. Въпреки че според нас това е много грубо нарушение на от Конституцията.
- А какво може да се направи оттук нататък?
- За съжаление нищо. Нищо не може да последва, предполагам. От това, което можем да чуем от информацията в публичното пространство, системата вече е стигнала до Украйна. Така че не става въпрос за този проблем. Нищо не би спряло и в бъдеще даряването й. Може би в бъдеще някой ще има смелостта или интереса наистина да проучи какво се е случило, когато са приемали всички тези законови норми. Защото има и престъпления, които, сещате се, когато заемаш служебен пост, част от задачите, на който е и да спазваш Конституцията винаги, когато кажеш "да" за приемането на определени нормативни актове, трябва да носиш определена отговорност.
- И кой според вас трябва да бъде този някой? Питам, защото рано или късно тази война ще свърши и много от тези етични, морални и конституционни въпроси ще бъдат обсъдени.
- Няма как да отговоря вместо политиците. У нас скоро ще имаме избори и не съм много обнадеждена за значителна промяна на политическо ниво. Същите хора, които създадоха тези закони, все още ще бъдат на власт. Не мисля, че някой ще проследи как… Но това е само един пример как може да се наруши Конституцията и по принцип процедурата за приемане на нормативни актове. Не е единственият. За съжаление се случва по-често. Така че - не знам. Ние също ще проследим този въпрос. Ако нещо се случи, определено ще ви уведомя. Но за съжаление, да, нищо. Имахме надежда. Защото повдигнахме въпроса за противоконституционността на решението скоро, след като то беше взето. Веднага след като законът беше приет, след като президентът го обнародва и той беше приет. Ние имахме много кратък период да отправим този въпрос към омбудсмана, особено защото се надявахме, че нещо ще се случи. Но не беше политиката, която разглеждахме, когато повдигнахме въпроса.
- А кой ви подкрепи в искането пред омбудсмана?
- Предполагам, че пресата, която завъртя въпроса. И това е начинът да ни подкрепите. Фактът, че получихме видимост по въпроса, всъщност е доста изненадваща в страна, в която пресата е все по-малко независима и много пари от политически партии отиват в пресата. Благодаря ви, че и в България се поинтересувахте. България, Румъния… ние сме част от НАТО и помощта за Украйна е нещо, което чувствахме, че трябва да направим. И отново, ние не сме против това, освен че трябва да го правим, като спазваме собствените си закони и процедури. А не поради някои други съображения, които не знаем, кои са. Можем само да спекулираме, но не искаме да навлизаме в спекулации. Просто искаме да изтъкнем, че нещата можеха да бъдат направени по-добре, а те, не бяха. Политиката си върви у нас наляво и надясно. Ние сме в изборна година.
- Обаче сте чували, че в любовта и при войната всичко е позволено?
- Такава е приказката. Но Румъния не във война, доколкото ми е известно. И със сигурност се надяваме да не влезем във война. Ние определено трябва да избягваме всичко, което би ни вкарало във война. Все още ми се иска да вярвам, че живеем в демокрация (на хартия) и правова държава. Да, искаме да помогнем на Украйна. И не – не сме непременно в състояние сами да предоставим система за национална отбрана. Но можем да помогнем на Украйна в рамките на нашата Конституция и нашите закони. Поне можем да направим това. Би трябвало да можем да го направим. Не е въпросът да не помогнем на Украйна.
