Историята на чадъра е много стара, изобретяването му крие хилядолетия назад във времето и по исторически данни два древни народа си оспорват първенството за неговото използване. Това са египтяните и китайците, според д-р Вълев.
Има и косвени данни за използване на листа на широколистни растения за предпазване както от дъжд, така и от силното слънце.
Затова и съществуват два вида чадъри – за дъжд и за сянка, отбелязва етнологът.
Слънцезащитният чадър обикновено е изработван от копринен или памучен плат, украсен с дантели, кадифе, бродерия и/или апликации, което подсказва, че слънцезащитните чадъри са използвани предимно от жените. Не е било прието мъже да използват подобни аксесоари в своето всекидневие.
Било нормално слънцезащитни чадъри да се използват по време на различни процесии, официални церемонии и ритуални практики, особено в кралските дворове и в католическата църква.
Колкото до чадърите за дъжд – те били доста по-семпли и груби на вид като обичайните материали, използвани за тяхната направа, са дървени пръти или такива от китова кост с платнено куполче отгоре, покрито обикновено с восък, за да не проникват дъждовните капки. Но и тези чадъри били използвани предимно от дамите.
Именно дъждът е “виновникът“ за появата на чадърите такива, каквито ги познаваме днес, смята д-р Вълев.
В т.нар. традиционен, прединдустриален период българинът е бил подвластен на много суеверия, а дори в известна степен може да кажем и на изкривени представи за света, който го заобикаля.
Според етнолога, това е напълно нормално предвид ниската степен на образованост сред по-голямата част от народа ни, който оформя своя светоглед не върху рационални научни открития, а въз основа на древни митове, фолклорни приказки и на мистични практики.
Въпреки това, от дистанцията на времето все пак може да твърдим, че той не е бил суеверно сляп за това какво става около него и много практично е организирал всекидневието си. Т.е. макар и в някаква степен мистик, българинът е бил и практик, посочи още Илия Вълев. Нашите предци са били напълно наясно, че дъждът е много важен за осигуряването на така необходимата влага за всички растителни посеви по ниви, ливади и градини.
Поверието, че ако вали в ден, който е важен за вас, ще ви върви по вода и ще е на късмет, се свързва с очистителната сила на водата. Тя е един от основните елементи в природата и на практика присъства в почти всички очистителни и посветителни ритуали, включително в християнското кръщение, посочи етнологът.
"Колкото до суеверията за чадърите, познаваме такива и в наши дни, като например “Не отваряй чадър вкъщи, защото е на лошо“. Те са сравнително ново явление в българската култура, защото и чадърите са нов елемент от облеклото и аксесоарите на българите, проникнали първоначално в селищата от градски тип под влиянието на западноевропейската култура. Под ново явление имам предвид и това, че чадърите и всичко свързано с тях проникват бавно и полека с процеса на индустриализацията на страната и отварянето на българина към света, т.е. от средата на XIX век насам", разкри той.
До към средата на XVIII век за предпазване от дъжд мъжете предимно използвали широки наметала с качулки. Синтетичните, полиестерни чадъри, които познаваме днес, са доста по-късно изработени, уточни д-р Вълев. Датировката на тяхното производство е от средата на XX век, но тогава чадърът е и вече масово използван аксесоар, както в женското, така и в мъжкото облекло.
По думите на етнолога, именно оттогава у нас настъпват бавни, но революционни културни процеси, които променят драстично, както бита на обикновения човек, така и целия обществен живот в т. ч. стила и начина на обличане на българите.
Чуйте още разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
