Доц. Пламен Ненов: Има силно забавяне на ръста на БВП заради демографията

От 2010 г. насам има силно забавяне на ръста на БВП заради демографията.

Това каза пред БНР доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи (СИА) към Министерския съвет, относно данни от последния доклад, който е на тема "Демографски предизвикателства пред българската икономика", който ще бъде представен на 25-и октомври, петък. Автори на изследването са членовете на СИА Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките.

Основни изводи в анализа сочат:

• България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, които пораждат множество обществени дискусии относно националното благосъстояние и перспективите за развитие на страната. От началото на 90-те години на 20-и век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, което се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори.

• Икономическите ефекти от тези демографски тенденции са значителни. Анализът показва, че след 2009 г. демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта на година. Това представлява около 45% от средния годишен темп на нарастване на БВП за периода 2010-2021 г. Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените във възрастовата структура на населението. В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението.

• За да се отговори на тези предизвикателства е необходимо прилагане на комбиниран подход, предполагащ както директни, така и компенсаторни политики. Директните политики могат да включват както мерки  с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси.

По думите на доц. Ненов има и окуражителни тенденции:

"Плавно се възстановява раждаемостта от много ниски нива през 90-те години. Достига до около 1,7 деца на една жена, което все още е под нивото на заместване, но е едно от по-високите нива на този коефициент за европейските страни, където раждаемостта също е доста ниска и се наблюдава това застаряване на населението, което виждаме и в нашата страна".

Той коментира, че по отношение на раждаемостта трябва да има стратегически подход и "е необходим консенсус сред обществото, че ще се провеждат определени политики, за да може да се видят тези ефекти след десетилетия - за такъв хоризонт говорим, когато говорим за раждаемостта". 

Доц. Пламен Ненов изрази надежда този анализ, заедно с други подобни, да послужи за отправна точка за създаване на конкретни политики:

"Фокусът е върху миграцията и ако е възможно да се предприемат мерки, свързани с подобряване на привличането на висококвалифицирани кадри от чужбина, примерно с един национален фонд, който да финансира тяхното привличане в определени приоритетни сектори. Да се подобри привлекателността на висшето образование за международни студенти. Тези политики имат потенциал да имат сериозен краткосрочен ефект. Също и политики, свързани с управлението на икономическата емиграция, която е доста голям проблем. Това е основният проблем, който виждаме през последното десетилетие. Тя има много силен регионален профил и различни видове регионални политики могат да бъдат доста полезни". 

Интервюто на Снежана Иванова с доц. Пламен Ненов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.