"Кръвта вода не става" – тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между Русия и Османската империя няколко хиляди български семейства се преселват в Молдова, Украйна и Влахия. Същото се случва и през последвалите две войни в началото на 19 век, както и след подписването на Одринския мирен договор, благодарение на който общият брой на изселниците достига 150 000 души. Тези преселнически вълни са изследвани и описани в много исторически трудове, а и днес продължават да се събират свидетелства и разкази на наследниците на тези българи.
В "Познати и непознати" гостуваха двама такива българи: Валери Иванов, председател на Центъра на бесарабските българи в България, и Анна Великова – юристка, специалист по международно право с опит в бежанско-мигрантски кризи. Разговорът ни с тях започва от първите им спомени от отбелязването на 29 октомври. "Няма нужда да използвам тази дума "спомням", а направо ще кажа, че ние направо си спазваме традициите. Всичките български традиции и обичаи са живи в Украйна и Молдова. ... А празникът ни е възроден. Той е честван за пръв и единствен път през 1938 год. и след разпадането на социалистическия блок той е възроден." – казва Валери Иванов. "За мен винаги този ден беше повод да отбележим връзката си с България... да отбележим неразделността си с България защото ние над 200 години сме били откъснати от нея, но успяваме да запазим основните елементи на българския етнос – езика, културата, религията, самото съзнание, че сме българи. Но сме хора с два корена" – спомня си Анна Великова. За есента – сезона на сватбите и съборите, за позабравените български музикални инструменти, но, за съжаление, и за войната – с това продължи разговорът ни. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.
