Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на недокоснатото от времето кътче на Родопите. Някои къщи са изоставени и се рушат, но други се възстановяват без да се променя външният им облик. Ковачевица е обявено за архитектурен резерват, благодарение на което се е съхранило почти непокътнато от бетона и масовия туризъм.
В селото има не повече от 7 къщи за гости и 3 заведения за хранене. Останалото е архитектура, природа, тишина и кристален въздух. Спираме се пред някогашното училище, построено през 1892 г. от дарителя Йордже Димитров. Сградата е реставрирана и е превърната в музей, а първият й етаж приютява изложби на съвременни български художници. Заговаряме се с младия уредник Тома Желев, който с готовност ни развежда из музея:
"От училището са останали тези чинове, черната дъска, основните греди, които виждате. Има цяла класна стая с мастилници, перодръжки, тетрадки, учебници, пергели, триъгълници, карти. .. Всичко останало от годините на създаването на училището е изложено тук. Имаме още една стая, която представя бита на хората от онова време, а също и тъкаческа стая със стан на около 200 години. Може да разгледате и експозицията, свързана с Македоно-одринското революционно движение, съдържаща и сбирка от стари оръжия и пр."
За първи път село Ковачевица се споменава в османските регистри през XV век. Горе-долу по това време в тази част на Родопите пристигат едни от първите заселници – жители на някогашните български села, които днес са част от Албания.
"Те са дошли оттам и първо се заселили в долната махала, тя се нарича Арнаутската махала, – казва Тома. – След падането на Търновград / под османско иго-бел.ред./ оттам идват боляри и се заселват в горната част на селото. Тези, които са били в долната част, носят със себе си строителството, говедарството, животновъдството. А тези в горната част, болярите, те носят със себе си писмеността, книжовността, знанията.
В Ковачевица не е имало османска власт, както е било в цяла България, защото хората били много заможни. През 1877-ма, една година след Баташкото клане, турците затварят цялото мъжко население на Ковачевица в църквата "Св. Никола", която и до днес функционира, и по същия начин, като в Батак, се готвели да ги избият. Тогава останалата част от жителите на Ковачевица събира пари и ги дава на владетеля на Неврокопския окръг и той издава заповед хората да бъдат пощадени."
Село Ковачевица не е било разрушено от нашественика, за разлика от други български населени места по онова време. Благодарение на това, то е запазило вида си отпреди 200 години. Първото нещо, което прави впечатление са големите красиви къщи на два, три и дори четири етажа. И всяка се отличава със своя собствен стил.
"Те са били едни от най-добрите строители по онова време, – обяснява с нескрита гордост младият Тома. – Примерно, къщите в Батак от онова време са построени от майстори на Ковачевица, имаме хора които са строили в Италия или в Гърция – в градове като Драма, Кавала, Като Неврокопи … А специфичното за строителството ни е използването на камък и дърво. Ето вижте, тук има каменна зидария, направена от камък, слама, дърво и кал. Покривите тежат минимум 30 тона и са направени изцяло от каменни тикли."
Снимки: Венета Николова
