Интервю на Деян Йотов с Гиа Нодиа в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Конституционният съд на Молдова потвърди завчера резултата от проведения преди две седмици референдум за бъдещето на страната в Европейския съюз. Вотът "за" беше само с 35 стотни от процента над половината гласували.
Същия ден - в условията на мощна руска дезинформационна кампания и мащабна операция от проруски олигарх за подкупване на близо 300 000 избиратели, президентът Мая Санду не успя да спечели втори мандат още на първи тур на изборите. И утре тя ще се изправи на балотаж срещу противник, който увещава електората, че има огромен риск Молдова да бъде въвлечена във война и да се превърне във втора Украйна.
Със същото послание, но да не се "украинизира" Грузия, миналата събота управляващата партия "Грузинска мечта" с почетен председател забогателия в Русия милиардер Бидзина Иванишвили, спечели четвърти мандат на власт в Тбилиси. А проевропейската опозиция обяви, че започва всекидневни протести заради "сериозни доказателства" за мащабно манипулиране на резултатите от парламентарните избори.
Ето какво сподели професорът политолог от държавния университет "Иля" в Тбилиси Гиа Нодиа в интервю за предаването "Събота 150".
- Очаквате ли, професор Нодиа, повторни преброявания, протести срещу манипулирания вот, бойкот на парламента от опозицията и критиките от Запада да накарат "Грузинска мечта" да пусне властта в Тбилиси?
- За съжаление съм песимист в това отношение. "Грузинска мечта" изглеждат решени да бранят обявената им победа. Очевидно е, че нищо, което се случва в момента, не ги изненадва - нито протестите, нито критиките от международната общност. И съответно нито гражданското общество в Грузия, нито Западът са в състояние да ги вразумят.
- Как се получи така, че една параноична халюцинация на бащицата олигарх за някаква "глобална партия на войната" или преднамерено негово заиграване със закономерния страх от нова руска агресия, надви здравия разум? И насади колективен Стокхолмски синдром...
- И аз мисля, че това е основната причина за получения резултат. Освен, разбира се, множеството изборни нарушения. Грузинците виждат във войната в Украйна битка между Русия и Запада. И повече от две и половина години след избухването на тази война изглежда, че руснаците постигат поне частично това, което целят. А Западът така и не успява да защити украинците. На това заложиха от "Грузинска мечта" още от самото начало. Малка и уязвима държава сме, покорявана в миналото си от различни империи. Затова доста грузинци явно решиха, че сега е по-безопасно да подкрепят правителство, което не им харесва, но поне гарантира мира.
- Веднага след изборите миналата събота публикувахте анализ, в който критикувате опозицията, че е отказала да бъде въвлечена от управляващите в дебат "война или мир" и че вместо това е решила просто да смени темата на "Европа или Русия". Защо наистина, подобно на Иванишвили с неговите непрестанни твърдения, че изборът на прозападната опозиция ще разгневи Русия и тя ще накаже Грузия също като Украйна, опозицията не направи достатъчно, за да убеди хората, кой всъщност е въплъщението на войната?
- Ако се беше случил реален и задълбочен политически дебат между властта и опозицията, аргументите на "Грузинска мечта" нямаше да издържат. Това е ясно. Обикновеният избирател обаче търси просто и ясно послание и демагогията на Иванишвили свърши тази работа. Неутрализирането й се оказа трудно. Опозиционните лидери в момента са подложени на критики, че не са атакували по-активно мантрата на управляващите за войната и за мира, представяйки на избирателите своята версия за този избор и за това кое би било най-добрата гаранция за мир. Направиха го до известна степен - с посланието, че в изолация Грузия ще бъде по-застрашена от Русия. Но, поне според мен, грешката беше, че опозицията разчиташе прекалено много на това, че огромното мнозинство от грузинците по принцип предпочитат Европа пред Русия. Страхът от война надделя!
- Истинската грузинска мечта, ми казахте преди половин година по време на неуспелите протести срещу идентичния с руския закон за чуждестранните агенти - която се споделя дори от част от гласуващите за "Грузинска мечта", е мирна и просперираща Грузия, призната за европейска държава и реална част от Европа. Мечта, датираща от края на XIX век. Е, свърши ли се с нея? Възможно ли е наистина Иванишвили да превърне Грузия във втора Беларус?
- Ще се опита, но няма да му е лесно. Дано не се заблуждавам, но според мен е невъзможно Грузия да стане като Беларус. Най-малкото защото в беларуското общество прозападният сантимент никога не е бил толкова силен, колкото при нас. Там властта никога не е отхвърляла руската агресия и не е смятала Москва за враг и за заплаха. Същото важи и за друг наш съсед - Азербайджан. Ценностите ни са други. Така че - ще му е много, много трудно на Иванишвили да ни превърне в нещо такова. Съпротивата няма да секне. Гражданското общество в Грузия малко или много ще запази европейската ни идентичност. Пък кой знае? Иванишвили демонстрира известна прагматичност. Той никога досега не е оспорвал публично тези обществени нагласи и поведението му никога не е било открито проруско като на Лукашенко. Може и геополитическите и регионалните условия да се променят благоприятно с времето. Големият въпрос обаче е, доколко ще успеем да съхраним демократическите си постижения от последните 30 години.
- Нека поне ние двамата влезем за малко във "военната" реторика на "Грузинска мечта", макар и метафорично. Никога не се знае коя битка е последната за един воин - затова всяка битка му е като последна. Ще има ли още битки за истинската мечта на грузинците?
- Не зная дали ще се стигне до решителна за Иванишвили битка - негово Ватерло. Но поне в обозримо бъдеще според мен ще има поредица от малки битки с различен изход. Всички те ще са част от продължителна окопна война, в която надмощие ще имат ту управляващите, ту гражданското общество. Победата в края на краищата ще е за този, който прояви повече решимост и издържи повече.
- Върху какво трябва да концентрира усилията си опозицията сега? Вижда ли се на хоризонта някоя обединяваща водеща фигура?
- Не смятам, че ще има такава обединяваща фигура. И се опасявам, че единството на опозицията няма да оцелее дълго. Към настоящия момент обаче е много важно да бъде доказано, че "Грузинска мечта" спечели с множество крещящи нарушения на изборния процес - толкова много, че бяха решаващи за победата. По обективни причини ще е трудно да бъде доказано в абсолютни стойности. Но Иванишвили заслужава това, поне да остане в съзнанието на обществото тук и на Запад. Няма да е достатъчно, за да се смени властта сега. Но когато, както несъмнено ще стане, Иванишвили започне да атакува институциите на гражданското общество - неправителствени организации, медии, университети - дефицитът на легитимност на тази власт ще е важен фактор в битките, които ни предстоят. Всичко останало е трудно да се прогнозира от сега. Но без съмнение през повечето време опозицията ще бъде принудена да се брани от опитите на властта да я погуби.
- Очаквате ли повторение в Тбилиси на киевския евромайдан отпреди 10 години - нещо, за което по време на предизборната кампания Москва "загрижено" алармираше, че лошият Запад планира?
- Това беше част от пропагандата на Русия и на "Грузинска мечта" от самото начало - или нещо, на което са се надявали, или от което разбираемо са се страхуват. Протести ще има още, но едва ли ще са толкова мощни като Евромайдана. Времената вече са други. Русия може и да не излезе победител в дългосрочен план, но към момента Западът е в неизгодна позиция.
