След протестите и скандалите от изминалата вечер, постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се игра на сцената на Народния театър "Иван Вазов". БТА съобщи, че в залата са успели да влязат само малък брой зрители и представители на медиите. В този контекст, журналистът и главен редактор на портал "Култура" и списание "Култура" – Тони Николов, направи коментар за вчерашните събитията в ефира на "Нашият ден".
"Формулировката "безредици пред Народния театър" ни казва, че имаме проблем като общество", сподели Николов. Той изрази колебание дали терминът "безредици" е достатъчен или трябва да говорим за насъсквания, политически игри и разпалване на омраза. "Може би – срамни сцени е най-точната формулировка", допълни той. Журналистът отбеляза, че макар протестите и демонстрациите да са легитимни форми на изразяване, това, което е видял около театъра, надхвърля нормалното: "Видях сцени на блъскане, на недопускане на хора с билети, видях крясъци, викове, видях политически лица, които организираха."
Тони Николов разказа, че е прекарал значителна част от вечерта пред служебния вход на театъра, където е станал свидетел на напрежение между протестиращи и актьори. Той изрази учудването си, че през 2024 г. една пиеса на Бърнард Шоу, писана през далечната 1894 г., може да предизвика такъв силен отзвук. "Това говори за незрели реакции на едно общество", отбеляза журналистът, подчертавайки, че случилото се е показателно за комплексите на групи от българското общество и манипулацията от страна на малки групи с крайно радикални виждания.
"Много е лесно да подгрееш вчерашния обяд, искаме в ХХI век да разиграваме сцени от ХIХ. Съжалявам да го кажа, но това говори за комплекси на българското общество. И то не на цялото, а на малки групи от хора".
Тони Николов посочи и политическия контекст, в който се разразяват тези събития: "В размирно българско време, когато няма политическа стабилност, някои хора търсят политически дивиденти." Според него, групи с радикални националистически възгледи са се възползвали от ситуацията, за да наложат себе си и своите възгледи, което дискредитира обществото.
В разговора бе припомнено, че "Оръжията и човекът" е поставяна в България и преди – през 2010 г., а още по-рано и през 1995 г. от Николай Поляков. "Вчера се опитах да говоря с някакви хора, питах – вие чели ли сте пиесата, защото никой не я е гледал, не може да влезе в театъра, превърнахме го в бойно поле", разказа Николов. Той посочи, че отговорите на запитаните били: "Не ни интересува, ние сме обидени, тя обижда българите."
Журналистът подчерта, че основните обвинения се концентрират около две реплики в пиесата. Първата е, когато героинята Райна споменава, че притежава голяма библиотека – може би единствената лична библиотека в страната, а втората е реакцията й при миенето на ръце. Въпреки това, Николов цитира и директора на театъра, който напомня, че пиесата съдържа и фрази като: "Храбрите български войници помитат парцаливата, дрипава сръбска армия", подчертавайки, че контекстът е по-сложен и богат.
Николов отбеляза, че пиесата има трети слой, който надхвърля военната тематика и разкрива образа на българката Райна – жена, която е еманципирана и която се защитава и отстоява себе си в споровете с британски офицер.
Чуйте разговора в звуковия файл.
