В Сърбия все по-често се говори, че в България имало голямо сръбско малцинство. За това алармира председателят на българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов по време на конференцията "Западните български покрайнини - история и перспективи“.
Форумът се проведе в Българската академия на науките по повод на Деня на Западните български покрайнини, който се отбелязва днес в знак на солидарност с откъснатите от родината ни сънародници от Царибродско, Босилеградско, Кулско, Трънско и Струмишко.
Учените се обединиха около извода, че обезбългаряването и обезлюдяването на българските райони в Сърбия са необратими.
В сръбските медии се спекулира с голямо сръбско или сърбо-шопско малцинство в България и се търсят исторически и научни доказателства за това, което в България има много малък отзвук, заяви председателят на българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов.
Пропагандирането на сръбската идея в България чрез сръбската чалга и сръбската кухня и разни културни и църковни събития. Видяхте вече постановката на Джон Малкович за Сръбско-българската война точно подбрана по дата и по време на изпълнение; литийното шествие с мощите на крал Милутин в центъра на София обслужват именно тази политика. Но българското общество се отнася крайно пренебрежително и безотговорно към тях".
Спорът за Западните покрайнини досега не е изследван подробно от българската историография, заключи доц. Ангел Джонев. В София има Македонски научен институт, но Западнопокраински научен институт няма, допълни той.
"За последователна държавна политика трудно може да се говори, въпреки че едва ли напълно отсъства. Изглежда и науката плаща понякога данък на неразбраната политика".
По публикацията работи: Георги Даскалов
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
