Радостта им е обяснима заради близкоизточната политика на Тръмп през първия му мандат, когато демонстрира пълна незаинтересованост от съдбата на палестинците и правото им да имат собствена държава. И освен това пое курс на "максимален натиск" върху Иран.
Техеран се опита да реагира с безразличие на повторния възход на Тръмп. Но не излъга с обяснението, че за Ислямската република няма значение кой е в Белия дом.
Мир или още по-ожесточена война се задава в Близкия изток?
Интервю с Майкъл Милщайн от Центъра за близкоизточни изследвания "Моше Даян" в Тел Авив:
Повечето израелци реагират позитивно на резултата от американските избори. И аз си го обяснявам с добрите спомени от първия мандат на Тръмп - постигането на Авраамовите споразумения за нормализация на отношенията с редица арабски държави, ликвидирането на иранския военен стратег Касим Сюлеймани в Багдад, прекратяването на споразумението за ограничаване на ядрената програма на Иран срещу облекчаване на санкциите срещу него.
За Израел това беше много позитивно отношение от страна на Вашингтон. При Байдън отношението пак не беше лошо, разбира се, но при неговото управление Съединените щати доста критикуваха Израел. Затова сега повечето хора тук очакват по-широка подкрепа от Белия дом. Не остават обаче незабелязани и предпазливи гласове, които предупреждават, че Тръмп е непредвидим. Въобще не е сигурно, че ще се държи по същия начин.
Премиерът Нетаняху уволни Йоав Галант от поста министър на отбраната в същия ден, в който Тръмп беше обявен за победител на изборите в Америка. Очевидно моментът е бил подбран целенасочено, защото Галант беше уволнен и през март миналата година - месеци преди да избухне войната и заради протестите срещу спорната съдебна реформа. Тогава, за разлика от сега, премиерът беше принуден да оттегли решението си под натиска на улицата. Към днешна дата Нетаняху вече се е освободил от трима бивши топ генерали във военния си кабинет - освен Галант, имам предвид и Бени Ганц и Гади Айзенкот. Не е ли очевидно вече за всички, че политическата война е приоритет №1 на Нетаняху, а не тази срещу "Хамас" и "Хизбулла"?
Очевидно е, че още от първия ден на войната тъкмо това е приоритетът на Нетаняху. Според мен дори по-голямата част от политическата десница е недоволна от смяната на Галант с човек като Израел Кац, чийто опит в сферата на отбраната е буквално нулев.
Аргументите за смяната несъмнено са политически, че дори и лични. Нетаняху иска да има послушен човек на този пост - човек, който няма да му създава проблеми. А Галант не се свенеше да се противопоставя на премиера - например за евентуалната сделка за заложниците. Той се застъпваше за бързо решаване на проблема, макар и на болезнена цена.
Сега Гидеон Саар в ролята на външен министър и Кац - вече министър на отбраната, ще изпълняват безпрекословно каквото им каже Биби. А това не е добре, защото трябва да има баланс в правителството, а не да е пълно с послушковци. През последните дни излязоха две социологически допитвания по въпроса и от тях излиза, че между 60 и 70 процента от израелците разсъждават така.
Какво толкова различаваше позициите на Нетаняху и на Галант?
Галант наистина искаше да се стигне до край на войната в Газа. Вероятно почти на всички вече е ясно, и то отдавна, че тоталната победа, която иска Нетаняху, е непостижима. Той всъщност иска войната да продължава. И Галант беше препятствие. Освен това вече бившият министър е в много добри отношения със семействата на заложниците, което също дразни много премиера. Нетаняху възприема Галант като политическа заплаха.
Седемдесет и няколко дни има до встъпването на Тръмп в новия му президентски мандат. Очаквате ли някакво значимо развитие до тогава във вашия регион - позитивно или негативно? Или, както развръзката на кризата с американските заложници в Иран дойде веднага след като Рейгън смени Картър в Белия дом, ще се чака Тръмп да смени Байдън сега?
В Израел стигнахме вече до там, че да се надяваме на Тръмп да натисне Нетаняху да спре войната, защото едва ли не няма друг начин тази война да не продължи до безкрай. Но настрана от самоиронизирането - Нетаняху със сигурност ще се отнесе много сериозно към посланията на Тръмп за войната и за Близкия изток въобще. И не е необходимо те да дойдат чак през януари.
За Тръмп би било идеално Нетаняху да спре войните в Ливан и в Газа преди смяната на властта във Вашингтон. И според мен, ако постави ребром въпроса, ще се окажат почти безпроблемни политически сделки и за северния, и за южния фронт.
По отношение на Иран има голяма въпросителна. Защото тук вече не става дума само за намеренията на Израел, а и за тези на режима в Техеран. Според мен не е изключено той да се възползва от ситуацията и да ни нанесе удара, който готви вече от две седмици след 26 октомври. Пък кой знае? Може това да е последният акорд на войната, ако Тръмп наистина се заеме да я спира.
Дали не би било по-мъдро иранците да се притесняват от евентуална помощ от страна на Тръмп Израел да удари ядрената им програма?
Допреди седмица този сценарий изглеждаше невъзможен. Не че Байдън и Харис не оказват пълна военна подкрепа на Израел. Но е ясно, че никога не биха одобрили израелски удар по иранските ядрени обекти. Сега тази възможност е много, много по-реална. И иранците си дават сметка за това.
Защото - не забравяйте - Тръмп е човекът, който ликвидира Сюлеймани. Какво би го спряло да удари сега заедно с Израел стратегическите обекти на Иран! Или да се опита да подкопае стабилността на режима там.
Хората, които вземат решенията в Техеран, със сигурност гледат с безпокойство към януари. Не бива да се изключва какъвто и да било подход от тяхна страна в опит да възпрат Израел и американците.
Трудно е да се постигне консенсус за първопричините за настоящите сблъсъци на Израел с Иран и с марионетките му в региона. Но несъмнено брънка във веригата обстоятелства са пораженията, които Тръмп нанесе през първия си мандат върху шансовете на палестинците да се сдобият с призната от всички държава. Вие изредихте в началото на разговора ни повечето от въпросните поражения. Аз бих добавил и признаването на Ерусалим за столица само на Израел. Как завръщането на Тръмп ще промени представите за, както се казва - деня след войната - за ивицата Газа и за Западния бряг?
Аз лично много предпазливо бих споделил очакване за реален натиск от страна на Тръмп войната да спре. Шансът това да се случи е много малък, според мен. Но дори да стане, не виждам причина за оптимизъм у палестинците, че ще получат исканите от тях "две държави за двата народа". Нито дори за подновяване на преговорите с Израел.
