Този въпрос си зададоха много от европейските лидери веднага след като поздравиха републиканеца с изборната му победа. Макар за структурните проблеми в европейската икономика да се говори от години, а само от началото на настоящата няколко експертни доклада описаха най-големите й слабости, Европа като че ли отново се оказва неподготвена за предизвикателството Тръмп. Какви са полезните й ходове?
Темата коментират за БНР Якоб Киркегор от базирания във Вашингтон институт "Питърсън" и брюкселския "Брюгел" и Чарли Корнес от лондонския Център за икономически и бизнес проучвания.
Вместо със "S" като Супермен от американските комикси, бъдещият 47-и президент на Съединените щати е илюстриран с наметало и костюм с огромна буква "Т" като името му и като "тарифа". За едни супер герой, за други - отмъстителен злодей и престъпник, Доналд Тръмп се върна на световната политическа сцена с протекционистки намерения.
"Тръмп готви различни търговски тарифи, включително 10 процента вносни мита върху всички чуждестранни стоки, както и целеви 60-процентови мита върху китайски стоки. Европейският износ към Съединените щати включва основно промишлено оборудване, превозни средства и химикали. Тези икономически сектори в Европа биха загубили доста от приходите си, ако се стигне до налагане на обявените мита.
Според мен Германия ще пострада най-много от членките на Европейския съюз - заради голямата си автомобилна индустрия. България също ще усети промените в тарифната политика, защото е износител на ценни метали за Америка. Ако тези мита бъдат въведени, най-вероятният ход на Европейската централна банка ще бъде агресивно намаляване на лихвените проценти. За да се отговори на намалените приходи от внос в Съединените щати чрез по-евтини заеми и стимулиране на икономическата активност", прогнозира Чарли Корнес от Лондон. И отговаря отрицателно на въпроса дали това няма да има твърде проинфлационен ефект в Европа. Според него ръстът на възнагражденията - също проинфлационна тенденция - ще се забави.
"Възможно е Европа да направи опит за сключване на превантивна сделка с Тръмп, за да не се стигне до налагане на допълнителни мита върху европейските продукти, които се внасят в Съединените щати. Въпросът е какво би поискал той? Най-вероятно повече европейски разходи за отбрана. Може Тръмп просто да каже: "Вижте, трябва да намалите търговския си излишък с нас, като свиете износа си на автомобили и други продукти за Съединените щати." При този сценарий Европа е обречена - и ако се съгласи, и ако не го направи. Като се има предвид факта, че европейската сигурност е застрашена от войната в Украйна, заради което американската помощ остава критично важна, подозирам, че повечето европейски лидери ще изберат именно този вариант", смята Якоб Киркегор.
Има и друг вариант - Европа да изчака, вместо да действа първа с убеждението, че няма как Тръмп да не наложи мита.
"В случай, че бъдат наложени мита от Америка, Европа ще трябва да отвърне реципрочно и чак тогава ще се стигне до преговори. Тогава и двете страни ще са "стреляли" по веднъж. Европа обаче би рискувала Тръмп да ескалира още повече. И предвид това, че Европейският съюз е този, който има търговски излишък, а не Съединените щати, зависим е от американски доставки на втечнен природен газ и от помощта на Вашингтон за отбраната си, позицията ни не е никак силна", изтъква Киркегор.
Европа трябва да намери начин да демонстрира сила, а не слабост към агресивната политика, която се очаква от Вашингтон, убеден е Чарли Корнес.
"Европа трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати търговска война - особено в момент, когато се формират търговски блокове в глобален мащаб. Да не забравяме обаче, че Тръмп говори от позицията си на бизнесмен. Напълно е възможно да използва такава реторика с цел да укрепи преговорната сила на Съединените щати вместо наистина да възнамерява да повиши митата до нивата, които обяви."
Тръмп вече използва вниманието към него, за да спечели още по-силна позиция, а един от любимите му козове е флиртът с Кремъл и обещанието да реши бързо войната на Русия срещу Украйна. И в тази игра всеки се стреми към по-изгодни преговорни позиции, заради което поздравът от Москва беше хладен преди Путин да допусне възможността за разговори с Тръмп. И все пак - може ли още в началото на следващата година, новият американски президент да премахне санкциите срещу държавата агресор, с което да отприщи свеж вятър в платната на икономиката ѝ и да обезсмисли досегашните усилия на съюзниците на Киев?
"Не съм убеден, че Тръмп би отменил незабавно санкциите срещу Русия, защото така би понесъл политически загуби. Разбира се, сега ще кажете - това е Тръмп, не го интересува. Но помислете. Какво би спечелил той от премахване на санкциите? Поне не преди представянето на неговия "мирен план". Реалният риск е Тръмп да поиска да "замрази" конфликта и така Русия да запази заграбените от нея украински територии. При такъв сценарий Тръмп може да реши да премахне част от наложените санкции, за да възнагради Путин. Но трябва да допуснем и обратния развой на събитията, а именно - Тръмп да настоява за прекратяване на огъня, но Путин да не се интересува от такава сделка, защото не иска замразен конфликт, а пълна победа, която Европа не бива да допуска", подчертава Якоб Киркегор.
Ясно е, че сигурността ще е част от играта на котка и мишка между Вашингтон и Брюксел, който от своя страна трябва да помисли за общо допълнително финансиране за Киев. Също така - държава по държава съюзниците на Украйна, включително Обединеното кралство и Норвегия, вече се подготвят да помагат повече, допълва Киркегор.
"В този смисъл разпадът на правителството в Германия е полезен, защото възприетата от вече бившия министър на финансите Кристиан Линднер политика беше много ограничаваща. А Фридрих Мерц, който най-вероятно ще е следващият канцлер, и неговият Християндемократически съюз подкрепят много по-активно Украйна, което вероятно ще означава по-голяма финансова и военна помощ."
