Анализът показа, че кордицепинът се преобразува вътре в клетката от кордицепин трифосфат, аналог на енергийния носител АТФ. Смята се, че кордицепин трифосфатът влияе върху клетъчния растеж и инхибира процесите, свързани с развитието на рак.
Допълнителни изследвания на кордицепин трифосфат могат да помогнат за създаването на формули, които са насочени специално към раковите клетки, като същевременно щадят здравата тъкан. Тези изследвания потвърждават, че кордицепинът има значителен терапевтичен потенциал, което го прави обещаваща основа за създаването на нови лекарства.
Авторите на изследването подчертават, че също така е важно да се разбере как кордицепинът засяга специфични гени, което ще помогне да се контролира действието му и да се наблюдава ефектът на лекарството в кръвните клетки на пациентите.
Кордицепинът, произвеждан от гъби, които заразяват гъсениците, отдавна се използва в традиционната азиатска медицина и като потенциално средство за лечение на рак.
Доказано е, че е обещаващ компонент за лечение на различни заболявания, но досега механизмите на неговото въздействие върху раковите клетки бяха слабо познати.
Гъбата се среща и в България - в широколистни и иглолистни гори, горски покрайнини и ливади. Носи името Обикновена рача нóга (Cordyceps militaris) или Обикновен рачи крак. Тя е вид торбеста гъба от род Рача нога, семейство Clavicipitaceae. Първоначално гъбата е описана от Карл Линей през 1753 г. под името Clavaria militaris.
