Миналата седмица Фондация за хуманитарни и социални проучвания – София (ФХСИ-София) беше домакин на международен Форум за информационен интегритет, по време на който учени и изследоватеи от много европейски страни се опитаха да обяснят влиянието и устойчивостта на пропагандата, както и каналите, през които достига до обществата, разбира се, и последиците от това. В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов, преподавател в НБУ и председател на ФХСИ-София, коментира защо пропагандата успява не само сред българското общество, какви мерки вземат правителствата в други европейски държави срещу пропагандата и какви са основните изводи от форума.
"Не трябва да бъдем напълно песимистични, защото България все пак се приближи до демократичните общества през последните 35 години. Направихме този Форум за информационен интегритет, защото нашето информационно пространство се нуждае от стабилност и интегритет и да бъде базирано върху демократичните ценности.
Специалният ни фокус е върху Югоизточна Европа и Черноморския регион, които продължават да са максимално уязвими за антидемократични действия и нагласи."
Защо продължаваме да сме уязвими към тези влияния
"Сега сме уязвими най-вече поради това, че Югоизточна Европа пази по-меки исторически чувства към Русия. Откакто Русия анексира Крим, а още повече откак поведе своята пълномащабна война срещу Украйна, Североизточна Европа е силно консолидирана в собствената си защита от потенциална руска агресия, включително и в защитата на Украйна. В Югоизточна Европа обаче има по-топло отношение към Русия, тъй като чисто исторически Русия има тук вековно влияние заради насложените културни стереотипи на българи, гърци, сърби и т.н. Затова и при нас по-лесно прониква руската пропаганда и дезинформация. В последните десет години тя прониква нонстоп в българските медии, но същото наблюдаваме и в съседните държави. И в Румъния има открито проруски партии и политици, както и нагласи, но те са значително по-слаби, отколкото в България. Разлики има, но те са в степента, а не са разлики във феномена, който наблюдаваме. Т.е. типът руска пропаганда е еднакъв – и то не само в Югоизточна Европа."
Как функционира и кога се заражда руската пропаганда
"Тя се заражда още 1999 година. Откакто Путин поема властта, започва един бавен процес на възвръщане на контрола на държавата върху медиите. Първоначално в руските медии биват назначени верни на Кремъл хора и се извършва вътрешен преврат в управлението им. След това директно биват подчинени на руската държава. Реално, активно руска пропаганда започва да се формира, включително и за износ навън, след 2008 година, годината, в която Русия напада Грузия, Южна Осетия и Абхазия, които са окупирани от Русия с "миротворци".
Тези действия на Русия обаче срещат сериозен отпор в международното медийно пространство. Русия се чувства безсилна да легитимира своите действия в Грузия.
Това е моментът, в който сякаш руските власти смятат, че трябва да се изработи специална държавна стратегия – за пропагандиране навътре, в държавата, и от друга страна – навън. В това време, изпитвайки дефицит на способността да легитимира действията си, Кремъл се връща към старата практика на агитации и пропаганда от времето на СССР и Студената война. Като, разбира се, инвестира в нови медии и нови средства. Вече не става дума за същата държавна пропаганда на радиото, телевизията и вестниците, а за употребата на всички видове съвременни медии: жълти медии, анонимни медии, медии "гъби", медии двойници, т.е. създават се псевдоблизнаци на известни медии и от тяхно име се разпространяват пропагандни съобщения. Много е богат арсеналът им от медийни средства, които използват руснаците."
Защо им е да изнасят своята пропаганда навън
"Две са причините. Този режим е агресивен, той окупира чужди територии и не за първи път сега с войната в Украйна. Когато един режим е агресивен, той се нуждае от международна легитимация на това, което прави. Затова му е нужна пропагандата, за да може да влияе на обществата и да предизвика легитимация на действията си. Има имперска политика във всеки един смисъл на думата – както медийна, така и този, който е на терен с оръжията."
Устойчивостта на държавните апарати към руската пропаганда
"В една демократична държава каква може да бъде съпротивата срещу нахлуването на антидемократична пропаганда отвън – може да бъде, като се разгърне комуникативна стратегия на държавно ниво и на нивото на нацията. Това означава държавата да се обедини около набор от принципи и ценности, каквито са тези на либералната демокрация, каквато по конституция е България, както и всички останали европейски страни. Това са конституционните ценности, върху които е базиран нашият ред. Когато има такава стратегия тези ценности да бъдат пропагандирани в добрия смисъл на думата през гражданско образование в медиите – какво означават тези демократични ценности, какъв тип отношения предполагат, как трябва да функционира държавата, ако е наистина изградена върху демократични ценности?
Това би могло да е контрапропаганда, само че "бяла", защото никой не бива очернян през нея и никой не е представян като злодей, освен ако не прави лоши неща. Това е позитивна стратегия, при която демократичните принципи се пазят и преподават на населението и се обвързват с конкретни казуси.
В Германия с противодействие на антидемократичните пропаганди, включително тези извън руската, се занимава Федералната агенция за гражданско образование. Тя провежда през медиите гражданско образование. Това е националната им стратегия. Чехия създава специални центрове за стратегическа комуникация към Министерския съвет, за да може на ниво национално правителство и управление да се провежда политика на информиране на населението и на пропагандиране на базисните принципи на либералната демокрация. Има различни форми, по които това да се прави.
За съжаление в България не се прави. При последното редовно правителство за първи път се създаде към Министерството на отбраната Информационен център, който донякъде е натоварен с такава роля и в един по-тесен периметър от хора, които биха посетили този информационен център, той осъществява своите функции. Държавата би трябвало да инвестира в информационни кампании, за да пропагандира принципите, върху които е основана, и в това няма нищо лошо. Освен това може да обвърже финансирането на медии със спазването на демократичните принципи. Не може да получават бюджет от европейски програми медии, които не спазват елементарна хигиена по отношение на начина, по който се поднася информацията. Това не бива да е рестрикция върху съдържанието, не бива да е цензура, а рестрикция върху финансирането на медии, които прокарват антидемократично съдържание. Това може да стане трудно, но то се изисква и политическа воля, която за съжаление в момента не се вижда у нас."
Решенията
"Истината е, че едва сега се стига до консенсус, че демократичните държави трябва да се намесят в защита на собствените си ценности – информационно и медийно. Това признание дори и в развитите на Западни държави идва сега. Въпреки че има реакции, те са все още деликатни и относително слаби на фона на информационната агресия, която засипва Европа и не само. Истината е, че демократичните държави винаги реагират бавно, когато към тях се упражнява информационна агресия. Така е било и през 30-те години на миналия век, когато на власт идва Хитлер. Спрямо болшевиките е било също така – по-бавно са се настройвали машините на демократичните държави да отговорят на военен принцип на информационната война. И са платили много висока цена тогава.
Сега се случва същото. Това е някак си неизбежно. Когато си демократ и стимулираш плурализма на мненията, неизбежно поддържаш и онези, които те критикуват и се опитват да оспорят основните, върху които стъпва твоят живот. Но това е демокрацията и затова тя, бидейки винаги отворена, по-бавно се затваря.
Това, до което стигнахме в нашите дискусии с нашите водещи говорители Марк Галеоти, Невил Болт и други изследователи, е, че вече няма накъде. Т.е., факт е, че сме въвлечени в информационна война. Във война, която предполага да се разграничи кой е приятел и кой е враг, кое е истина и кое – лъжа. Война, която ни предизвика да заемем категорична и ясна позиция. Принудени сме да застанем от едната страна на барикадата, защото барикада вече има. Колкото и да е тъжно това.
Истината е, че до преди десетина години да се говори в термините на геополитика, да се говори за това коя държава е добра и коя лоша, да се приписва всичко на държавите, като дейци в политическия мир, и още повече блокове от държави – Колективния Запад, срещу Глобалния Юг или Изтока срещу Запада. Тези неща ги бяхме забравили. Ние говорехме за индивидуални свободи, за граждански права, за права на човека. Днес целият климат се е сменил. Основният начин, по който говорим за света, е езикът на геополитиката – кой срещу кого, коя държава, кой политик, срещу кого и как застава. Това е много опасно. Това е една победа на европейския десен популизъм и на руската пропаганда."
Какво следва
"Това е само първа фаза. След като са ни накарали да работим в геополитически термини, т.е. да мислим себе си на нивото на държавите, след като са ни принудили да заемем тази позиция, добре е да я заемем, за да можем да отвърнем. Няма как. Когато има такава агресивна пропаганда, която руши устоите на нашите демокрации, на нашите принципи, на индивидуалната свобода, на солидарността през институциите, когато всичко това е подложено на масиран удар, тогава би следвало да има консолидация да се отвърне на този удар.
Тъй като Европа е подложена на различни типове натиск, веднъж това, че Русия води война срещу Европа и срещу Украйна, в частност, а от друга страна, имаме един току-що избран Тръмп в Белия дом, който по всички свои заявки ще води изолационистка политика и ще поведе с Европа търговска война, Европа е поставена пред избор. Може да е слаба и в криза, но кризите понякога раждат нещо. Или Европа ще стане по-силна, или няма да я бъде. Аз съм оптимист. Не виждам причини Европа да се разпадне. Вероятно ще трябва да се доусили самият ЕС и институциите му, но очаквам, че тази криза ще играе ролята на катализатор."
Снимки – Pixabay и БТА
