Почти месец след провелите се на 27 октомври предсрочни парламентарни избори, 51-ото Народно събрание все още не може да започне работа, защото народните представители не могат да изберат пръв сред равни. Политическата безпътица в България се допълва и от актуалния въпрос за честността и прозрачността на вота. Причината е, че две парламентарно представени политически сили – ИТН и ПП-ДБ поискаха частично, а останалата извън парламента партия "Величие" – пълно касиране на изборите. Част от аргументите им за оспорване на изборните резултати се припокриват с изпратеното до отговорните институции отворено писмо от Гражданско сдружение "Съединение", изработено от юриста Румяна Ченалова. В рамките на 30 страници те запознават президента, служебния премиер и народните представители с редица открити нарушения по време на целия изборен процес. Радио България потърси г-жа Ченалова, за да обясни кои са най-фрапантните от тях. По думите ѝ, такива се откриват още при създаването на избирателните списъци, образуването на избирателните секции, неправомерните смени на членове на секционните комисии от формирането им до самия изборен ден и т.н. Юристът анализира всяко от тях поред:
"Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес от общинските администрации в съответното населено място. Населението на България по официални данни на НСИ намалява, като коефициентът на смъртността превишава този на раждаемостта. През 2017 година населението на България е 7 050 034 души, като 15% от тях са население под 18 години. Тоест броят на избирателите е около 6 милиона. През 2024 година населението е около 6,5 милиона, с малко над 5 милиона избиратели. Оказва се обаче, че вместо да намаляват, изборните секции се увеличават. Това е пряка последица от начина, по който се съставят списъците. Те не се актуализират, не се заличават починали граждани."
Образуването на избирателните секции също се случва по противоречив начин:
"Имам предвид, че на 1000 души, трябва да се образува една секция и ако има остатък, се образуват допълнителни. През последните поне 10 години това правило не се спазва. Давам пример с Община Кърджали, където са образувани 157 избирателни секции, като населението на общината, според НСИ, е 146 562 души – говорим за брой на населението, а не за броя на избирателите. От това население би следвало да се приспаднат минимум 10%, които са под 18-годишна възраст, т.е. избирателите, които са вписани в списъците, са в хиляди по-малко, а избирателните секции трябва да се образуват на база броя на избирателите, а не въз основа броя на населението."
Увеличеният брой избирателни секции, води до увеличаване и на броя на избирателните комисии.
"Това утежнява бюджета, но важното е, че чрез тези хора в секции, където гласуват 200-250 души, се назначават представители на всяка една от парламентарно представените партии – обяснява адв. Ченалова. – Така, на около 200 души, се падат по 7 души комисия, като всеки от членовете ѝ упражнява политическо влияние чрез партиите, които представляват. В България, вместо да има 5 или 6 хиляди секции, има 12 хиляди – по този начин се позволяват манипулации при отчитането на изборните резултати."
Смените на членове на секционни избирателни комисии от формирането им до самия изборен ден, също е било практика на изминалите избори – посочи Румяна Ченалова и даде пример с комисиите във Варна, които са 460 на брой, а смени са направени в 419 от тях:
"Смяната на член на СИК е допустима при условие, че почине, разболее се, не се яви в изборния ден, извърши нарушение на разпореждане или решение на ЦИК или СИК, за което му бъде наложено наказание и на тази база той бъде освободен. Да се сменя член на СИК по волята на политическата партия, която представлява, е абсолютно недопустимо. Има много решения, обжалвани от самите отстранени членове. При всяко от тях ЦИК казва, че щом партията е поискала, съответният член ще бъде сменен. В други свои решения обаче ЦИК казва, че жалбите са основателни, което означава, че трябва да бъдат възстановени. След това членовете на ЦИК гласуват и не приемат такова решение."
Юристката коментира и необходимостта от създаването на многомандатен избирателен район "Чужбина", за да може гласовете на сънародниците ни зад граница да придобият същата тежест като тези у нас. Ето каква е ситуацията в момента:
"На базата на всички действителни бюлетини, които включват и гласовете от чужбина, се определя 4 процентната граница и се решава кои партии ще намерят място в парламента. След това се изчисляват мандатите на всяка от тези партии по съответните многомандатни избирателни райони и тъй като няма МИР Чужбина, гласовете дадени там, не се взимат предвид, а се разпределят пропорционално на цялата територия – обясни Ченалова и допълни: – Ако бъде създаден МИР Чужбина, българите там ще могат да правят предложения за кандидати за народни представители, в това число и независими. Създаването му ще пресече възможността за манипулации. Освен това гласовете им няма да бъдат изгубени."
Що се отнася до очакваните решения на Конституционния съд по делата за възстановяване на правомощията на президента при назначаването на служебно правителство и това дали е допустимо частично касиране на вота в страната, Румяна Ченалова е категорична, че при добра воля, конституционните съдии могат да се произнесат по тях до края на януари.
Цялото интервю с адв. Румяна Ченалова чуйте в звуковия файл:
Снимки: БНР, БТА, БГНЕС
