Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Телескопът ще бъде част от европейската мрежа за радионаблюдения на космоса

Как се прави космическа наука с лопати…

Дългогодишна мечта придобива форма - първият български радиотелескоп ще е факт през 2025-а

| Репортаж
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.
Снимка: БТА

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет.

Катедрата по астрономия във Физическия факултет скоро ще отправи покана към студените... да копаят. В края на лятото или началото на есента догодина ще се довършва поставянето на първия радиотелескоп в Югоизточна Европа и у нас, известен като ЛОФАР-БГ. Телескопът ще бъде част от европейската мрежа за радионаблюдения на космоса

Снимка: Добромир Видев

Двама бъдещи професори – по физика и по метеорология, и един бъдещ IT експерт – слушат урок на доц. д-р Камен Козарев в кръжока по астрономия. И макар за 13-годишните Теодор, Георги, Никол термини като квазари, честоти, диполни антени да са малко далеч, поне за сега, със сигурност разказът за радиотелескопа ЛОФАР и строителството му у нас е разпалило въображението. Защото Георги и Никол вече си имат телескопи, с които гледат небето.

"На село е телескопът – единственото място, където мога да гледам. Тук има много облаци. Звезди не знам кога съм виждал тук, в София."

За Камен Козарев от Института по астрономия в БАН една дългогодишна мечта вече придобива форма - първият български радиотелескоп ще стане факт през 2025-а. Той ще е и първата станция в Югоизточна Европа. Заради това изследванията на българските учени няма да бъдат ограничени само до… Луната, а  практически ще "слушат" цялата Вселена.

"ЛОФАР напредва много добре. Приключихме с изкупуването на земята, с подготовката. Направихме първоначално заравняване на терена", отчита той.

Летен стаж по радиоастрономия, обвързан с работа с нискочестотния радиотелескоп LOFAR, в Института по астрономия към БАН. Снимка: БТА

През 2025-а Козарев очаква старта на сглобяването на самите антени. Така страната ни вече ще е част от глобалната мрежа от над 50 станции – 16 от които в европейски държави и 40 само в Нидерландия. Всичките те - формиращи един телескоп за ниски и високи честоти.

"Това беше една поляна. Направихме инфраструктура – кабели, които стигат до терена на станцията, за електричество, за интернет свързаност. Очакваме 2025-а година, може би през третото тримесечие, да направим самата инсталация. Идват тировете с антените, с кабелите, идват колегите от Нидерландия, които да надзирават процеса. Искаме да включим студенти – магистри, докторанти. Вече има изразен интерес. Идеята е да въвлечем студентите, защото това ще са хората, които ще го използват професионално този телескоп."

Валидирането на станцията трябва да се случи до края на следващата година, уточнява доц. д-р Камен Козарев.

Засега Теодор, Георги, Никол няма как да участват в копаенето на телескопа. Със сигурност обаче ще бъдат един от бъдещите му ползватели.

"В България ще е добре да има повече телескопи, преподавателите да има с какво да дават примери. За изследване на ранната вселена, разбиране на вселената…"

"Да гледаме неща по вселената, да учим за други галактики."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна