В Рио де Жанейро обаче беше постигнат и "исторически успех" по един такъв проблем - левият президент на Бразилия и домакин на срещата Лула Да Силва успя в една от основните си инициативи - във финалното комюнике най-богатите страни се обединиха зад идеята за по-ефективно облагане на милиардерите по света.
"Оксфам" - една от организациите, които настояват за това от години - изчислява, че подобно облагане на нарасналото в рамките на ковид кризата богатство на милиардерите може да финансира решенията на големите световни проблеми.
"Атмосферата по време на бразилското председателство на Г-20 се дължи на президента Лула, който през цялото време налагаше оптимистична визия за бъдеще без масов глад и бедност. В Рио хората протестираха - млади хора, самба групи дефилираха по улиците с искане правителствата да обложат с данъци свръхбогатите и да изградят по-справедлив свят за всички. Президентът Лула откликна с натиск върху най-богатите страни в света да се вслушат", смята Ема Сийри - главен експерт на "Оксфам" по финансирането за развитие, която беше в Рио де Жанейро за срещата на Г-20.
Значи това според вас не беше обикновена среща на Г-20?
"Това беше усещането ми. През годините съм била на много такива форуми - на Г-20, Г-8, Г-7 - и мога да кажа, че този път наистина има за какво да празнуваме. Особено за споразумението за данъчно облагане на хората с ултраголеми богатства - с по над 30 милиона долара състояние. Всичките правителства от Г-20 се ангажираха в заключителната декларация да предприемат стъпки и да си сътрудничат за реално данъчно облагане на тези свръхбогаташи.
Неравенството и екстремното богатство на върха на стълбицата са извън контрол. В света сега има 16 души, които дори да загубят 99 процента от състоянието си за един ден, пак ще са милиардери. И ако ги обложим с данъци, ще съберем трилиони долари за борбата с масовия глад, беднотията и климатичните промени. Ето защо това е наистина историческо събитие. Разбира се, красивите изявления в Рио няма да са достатъчни, но има признаци, че се готвят и конкретни действия."
Какви са предизвикателствата пред осъществяването на декларираните от Г-20 намерения?
"Най-голямото предизвикателство пред осъществяването на планове като този е неяснотата дали лидерите ще имат достатъчно политическа воля да го направят. Да, трудно ще е технически да бъде изпълнено - не става с щракване на пръсти. Но е напълно възможно - ако правителствата са наистина ангажирани и натискът върху тях не спира. Ето, Лула например се срещна с лидерите на Южна Африка и на Индия след приемането на декларацията и тримата призоваха ООН да адаптира данъчната си конвенция според решението на Г-20.
Испания, която идната година ще е домакин на свиканата от Общото събрание на ООН Конференция за финансиране на развитието, също подкрепя инициативата и се очаква тя да е в дневния ред и там. Наистина изглежда, че настъпва времето това да стане реалност. Историята чука на вратата."
Оптимистка ли сте, че ще е налична необходимата политическа воля конкретно в богатите западни държави?
"Реалистка съм. Но мисля, че правителствата по принцип откликват, когато бъдат подложени на натиск. Не бива да мълчим - без значение дали сме просто граждани, които се борят да свържат двата края и да си изградят достоен живот, или сме активисти и организации като "Оксфам", които се застъпват за най-бедните. Правителствата иначе няма сами да поемат инициативата.
В някои страни обаче ще е много трудно. Аржентина например тук, в Рио, работи изключително активно срещу пакта за облагане на свръхбогатите. Очевидно обаче в останалите от Г-20, които все пак включиха този текст в декларацията от форума, общественият натиск е много по-мащабен.
Не храня слепи надежди, но хората с право се възмущават от това, че не могат да си позволят да поддържат домовете си, да пращат децата си в добри държавни училища и да получават нормални здравни грижи в страни, които иначе не са бедни. Мерките за затягане на коланите - съкращаването на бюджетните разходи - се отразяват на всички ни.
Междувременно - заради решенията от Г-20 - на конференцията на ООН за климатичните промени в Баку вече нямат основание да не се ангажират с приемане на амбициозен пакет от 5 трилиона долара за предотвратяване на климатична катастрофа. Това е един от най-големите проблеми пред човечеството. И от решаването му зависи оцеляването ни на тази планета."
Споменахте КОП29 - от перспективата на Г-20 в Рио какви са пречките пред по-ефективни решения за климата?
"Отговорът си остава същият - въпрос на политическа воля е решенията да се претворят в реалността. Една от пречките това да стане е, че свръхбогатите имат личен интерес да поддържат статуквото, за да продължават да се облагодетелстват, включително чрез политическо влияние. Затова срещу този богаташки елит трябва да се изправи реална маса от хора, която да заяви на властите, че няма да ги подкрепя, ако не събират средства за решаването на проблемите.
Тази година в "Оксфам" направихме проучване за влиянието на свръхбогатите върху климата на планетата. Резултатите са шокиращи! Ако всеки от нас отделяше толкова въглерод, колкото 50-имата най-богати милиардери в света отделят само с луксозните си пътувания, т.нар. глобален въглероден бюджет (количеството парникови газове, които могат да се добавят към земната атмосфера без средната температура да се увеличи с повече от градус и половина) щеше да свърши само за два дни. Затова е изключително важно облагане на свръхбогаташите с данъци да върви ръка за ръка с инвестиции срещу климатичните промени."
За вас очевидно тази среща на Г-20 е голям успех - заради решението за облагане на свръхбогатите. Има обаче критики към лидерите на тези страни, че не обръщат достатъчно внимание на климатичните промени в заключителното си комюнике. Дали няма пак всичко да остане само на хартия?
"Тестът тепърва предстои. Сега има за какво да празнуваме, защото бяха предприети някои наистина позитивни стъпки - глобалният алианс срещу глада и бедността, ангажиментът за данъчно облагане на богатите. Но не бива да се успокояваме, че това ще е достатъчно. Последващите стъпки изискват нашия контрол.
Въпросът с гръмките комюникета, след които нищо не се случва, винаги стои. Но в случая с данъците, както споменах, Лула предаде щафетата на колегата си от Южна Африка, която ще е следващата председателстваща Г-20. Това е добре, но ние няма да ги изпускаме от очи и ще продължаваме с кампанията си докато животът на най-бедните на планетата ни не се подобри и докато трилионите долари от тези данъци не бъдат инвестирани в каквото трябва. Битката определено не е свършила!"
Как според вас ще заработи алиансът срещу глада и бедността?
"Хубавото е, че този глобален алианс предполага интензивно сътрудничество между правителствата и неправителствените организации за намиране и прилагане на решения в борбата срещу глада и бедността. Това обаче може да сработи ефективно само ако бъдат преодолени някои структурни проблеми, като например неравенството при собствеността на обработваемата земя."
Конфликтите в Украйна и в Близкия изток също бяха в дневния ред в Рио. Ожесточаването на тези войни засили скептицизма относно ролята на ООН в регулирането на международните отношения. Може ли формат като Г-20 да е заместител?
"Групата на 20-те несъмнено не е достатъчна сама по себе си за намиране на изход от такива проблеми. Демократическите и всеобхващащите процеси в ООН са много важни, но трябва да са по-ефективни. Ефективността на Г-20 се дължи основно на това, че тя не обхваща цялото население на планетата, нито всички правителства. За да има наистина глобални решения на най-големите глобални проблеми на съвремието ни, трябва да се реформира международната архитектура, така че да се чува повече гласът на по-малките и по-бедните държави."
