Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Последното нещо, което Мъск би си позволил, е да се превърне в съперник на Тръмп"

Проф. Марк Шанахан: Този път Тръмп иска да остави трайна следа след себе си

"Президентската институция ще завърши прехода към допълнителен клон на развлекателната индустрия"

| Интервю
Доналд Тръмп
Снимка: АП/БТА

Президентът в сянка - така често е описван Илон Мъск. Американският инженер, изобретател, бизнес-магнат, инвеститор, милиардер, пламенен последовател на Доналд Тръмп, някога не по-малко пламенен привърженик на демократите. Този човек, заедно с друг предприемач - Вивек Рамасвами, трябва да заеме нов пост в президентската администрация в Съединените щати - да оглави министерство за правителствена ефективност. Министерство без аналог. Или може би Мъск ще бъде нещо като Хенри Форд в началото на 20-ти век, който направи революция с поточната линия и изповядваше изолационизъм. Оприличават Мъск и на Распутин, душеприказчик на последния руски цар. Но Мъск е също така успешният бизнесмен, който Тръмп винаги е искал да бъде. Има ли обаче място за двама алфа мъжкари във Вашингтон?

"Не мисля, че Мъск би искал да става политик. Това за него ще е като да бъде вързан. Бих се изненадал, ако целта му е президентството, защото е по-интелигентен от Тръмп. Когато беше избран за първи път, Тръмп си мислеше, че ще е "император на света", но се оказа в здраво регулирана система, в която законодателите и съдиите също имат значителна власт. Този път всички те са на негова страна, поне през първите две години от мандата му. Така че този път Тръмп ще е много по-силен и по-безскрупулен играч", коментира пред БНР проф. Марк Шанахан, преподавател по международни отношения в университета в Съри.

"Мъск, според мен, не иска тази роля. Той обича да е "Разрушителят", който действа успоредно на властта и печели слава, без да споделя отговорност. Добър е в стартирането на различни неща. Едва ли Мъск ще бъде брилянтен в ролята си на президентски съветник, защото скоро ще му стане скучно и ще се заеме с нещо друго."

Ще цитирам извадка от това, което Мъск и Рамасвами посочиха при номинирането им от Тръмп: "Вкоренилата се и разрастваща се бюрокрация е екзистенциална заплаха за нашата република и политиците са я насърчавали твърде дълго. Ето защо ще променим нещата. Ние сме предприемачи, а не политици. Ще служим като доброволци, а не като федерални служители. За разлика от правителствените комисии или консултативните комисии, няма просто да пишем доклади или да режем ленти. Ще намалим разходите". Звучи добре, но как ще стане това?

"Тези помпозни изявления, разбира се, не съдържат никакви детайли за това как ще бъдат осъществени. Федералното правителство наистина е много голямо - включва около 2 700 000 души, за което се харчат близо 7 милиарда долара годишно. Има и 20 милиона служители в щатските и в местните правителства. Мъск и Рамасвами говорят за съкращения на работната сила с една трета до юли 2026 година. Поставили са си голяма цел и кратък срок. Но за намаляването на личния състав скоро ще разберат, че не е никак лесно. Защото правителството не функционира като частна компания.

Този екип е нещо като лъскава дрънкулка, която на Тръмп ще му харесва да има до себе си, докато не му писне от Мъск. Повечето държави функционират благодарение на гръбнака им от държавни служители, а не на основата на това какво казват политиците и на кого го казват. А плановете на Мъск и Рамасвами приличат на фронтална атака срещу професионалната администрация. Сигурно ще има съкращения, но не в размерите, които Мъск е набелязал."

Какво можем да очакваме от Мъск по отношение на външната политика - ЕС, Украйна, Близък Изток? Защото виждаме, че той не се свени да прави доста противоречиви и дори скандални изявления и определено не е долюбван на Острова.

"Точно затова на Тръмп ще му писне от Мъск. Тръмп не харесва който и да било да застрашава властта му или да го засенчва. А Мъск с цялото си богатство и с различните видове бизнес, с които се занимава, особено комуникационните сателити, успява да привлече глобален интерес. Но последното нещо, което би си позволил, е да се превърне в съперник на Тръмп. Така че ще трябва да смекчи тона на изявленията си и да се отдръпне на по-заден план, ако иска да остане в приближения кръг на Тръмп.

Илон Мъск  Снимка: АП/БТА

Мъск беше много полезен на републиканците за спечелването на изборите, не на последно място с това как работеше неговият алгоритъм в Х, бившия Туитър. Но ако Тръмп усети, че Мъск му е конкурент и че му краде част от светлините на прожекторите, ще намери начин да се раздели с него, дори и да не може никога да му запуши устата."

Казват, че Тръмп и Мъск имат нещо много общо и това е, че и двамата мразят правосъдието и регулациите. По отношение на това и странните назначения на хора, смятани за престъпници, ще спомена една доста интересна карикатура във вестник "Таймс", на която Доналд Тръмп стои пред килията на известния герой от филма "Мълчанието на агнетата" Ханибал Лектър с неговата прочута маска на лицето и го пита: "Търсиш ли работа?" Въпросът е прост: Как хора като Тръмп и Мъск тогава ще спазват закона, ще прилагат закона?

"Не мисля, че Тръмп изобщо някога е имал намерение да се съобразява със закона. Винаги е смятал, че законът е за другите, за "малките хора" и че той самият е над него. От 50 години той успешно брани бизнеса си в съдилищата и избягва затвора. Е, човекът е вече на 78 и ще е много интересно да видим дали ще изкара пълен президентски мандат. До голяма степен целта на повторното му кандидатиране беше да се избави от съдебните си беди. 34-те обвинения в Ню Йорк, делата в Джорджия, федералното дело, което води специалният прокурор Джак Смит за подклаждане на бунт, откраднатите секретни документи от Белия дом, намерени в резиденцията Мар-а-Лаго - всичко това сега ще бъде забравено - поне докато Тръмп е президент. Така че това е първата му победа.

А за назначенията - този път той определено се обгражда с лоялни нему хора. Нещо като група, която се е клела във вярност на деспот в средновековния феодализъм. През първия му мандат не беше така и по тази причина имаше голямо текучество на кадри в администрацията му."

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Г-н Шанахан, вие познавате отлично историята на американските президенти. Написал сте книга за Дуайт Айзенхауер. Доколко се промени представата за президент през годините?

"Това сега е възможно най-големият аутсайдер президент. Аз писах за президента аутсайадер Айзенхауер, защото той не е имал опит в политиката - бил е в армията преди това. Това обаче е била причината за организираността му и съответно за неговия успех и в политиката. А Тръмп е хаос! Той ни е добре познат от преди четири години заради тогавашния му доста аматьорски екип. Сега обаче кабинетът на Тръмп ще е много по-организиран и с много по-добре обмислен дневен ред. С някои цели, които си е поставил в международен план този път - оттегляне от споразумението за климата, прекратяване на руската война в Украйна (вероятно не в полза на Киев) или намиране на решение в Близкия изток - Тръмп този път иска да остави трайна следа след себе си.

Но по принцип сме свидетели на трансформация на фигурата на американския президент - от нещо като главен изпълнителен директор на държава корпорация с огромно международно присъствие към звезда от реалити шоу. Хората сега гледат към Белия дом в очакване какво ще "туитне" Тръмп, или както вече се казва - "ексне", кого ще назначи и кого ще уволни, дали ще играе голф. През втория мандат на Тръмп президентската институция ще завърши прехода към допълнителен клон на развлекателната индустрия."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна