По повод 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Китай и България през месец ноември се провеждат Дни на китайската наука и култура в България. Видни учени и експерти в областта на хуманитарните науки от китайски университети и от изследователски институти изнасят лекции в различни градове у нас, като представят различни аспекти на китайската култура и цивилизация.
Проектът "Китай – как и защо" се изпълнява по инициатива на Посолството на Китайската народна република в България, със съдействието на Министерството на търговията на Китай и Професионалния колеж по външна търговия на провинция Шандун. Българското национално радио е медиен партньор на инициативите. Една от тях се състоя снощи в институт "Конфуций" във Велико Търново и беше посветена на Пекинската опера.
За Пекинската опера казват, че е квинтесенцията на китайската култура. Пекинската опера възниква в края на 18-и век, но достига разцвета си и получава признание в средата на 19-и век. Определят я като едно от безценните културни богатства на Китай, защото съчетава музика, песни, пантомима, танци и акробатика. На 16 ноември 2010 година Пекинската опера е включена в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.
В рамките на проекта "Китай – как и защо" д-р Джан Пън, преподавател в Пекинския университет по икономика и търговия, с дългогодишен опит в изследването на Пекинската опера, разказа и показа това изкуство пред великотърновската публика в институт "Конфуций" във ВТУ.
"В това изкуство са комбинирани разнообразни елементи на традиционната китайска култура. Съдържанието на Пекинската опера е от класическа китайска литература, а движенията са от бойните изкуства. Костюмите на Пекинската опера показват техниката на великия китайски народ. Те са създадени въз основа на облеклата на династията Мин".
Д-р Джан Пън е автор на популярен видеокурс за значимостта и опазването на наследството на Пекинската опера, който е достъпен онлайн и е една от малкото всеобхватни образователни програми, фокусирани върху това изкуство. Изнасял е лекции за Пекинска опера в различни американски училища по време на специализацията си в Мичиганския държавен университет. Участва в национален проект за издаване на "Енциклопедия на Пекинската опера". Това изкуство е било популярно и в България до 1956 година.
"Беше супер популярна по онова време. В последните години има все повече групи на Пекинската опера, които посещават България", казва той.
Поредицата от лекции, които изнася д-р Джан Пън в България по проекта за популяризиране на китайската култура и наука, целят да върнат отново интереса към това китайско нематериално богатство. Освен с теоретични изследвания д-р Джан Пън се занимава и с изпълнения и акомпанимент в Пекинската опера, като през годините е участвал в много постановки.
"Традиционната китайска опера по принцип е за истории от древното време. Като съвременна опера Пекинската опера се развива заедно с нашата епоха и през последните години се наблюдава все повече модерно съдържание. Темите на Пекинската опера са разнообразни", отбеляза той. Разказват се героични, но и любовни истории, а участниците в пиесите може да бъдат от един до стотици артисти на сцената.
Един особен музикален инструмент, наречен дзинху, е в основата на музикалния акомпанимент на певците в Пекинската опера. Пред великотърновската публика този бамбуков инструмент с лък и само две струни, който е като познатата ни първа цигулка в симфоничните оркестри, беше демонстриран от Чан Пини от Шанхайската театрална академия. На дзинху той музицира от близо 30 години и разказа за него:
"Всички части са от бамбук. Такъв бамбук има в провинция Дзянси. Звукът идва отдолу от куха част, която прилича на барабанче. Струните на лъка са от опашка на кон. Звукът се произвежда точно от този материал – космите от конска опашка".
Снимки: Здравка Маслянкова
Целия репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
