Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антоанета Пенева: "Приобщаващото образование" не може да се нарече приобщаващо

Живот с увреждане - видими и невидими прегради

Веска Събева: Има непряк отказ на НЗОК хора с увреждания да получават медицински изделия

| Репортаж
Снимка: Pixabay

Нормативни промени, които да улеснят работата на лекарите в ТЕЛК и да гарантират справедливо и компетентно оценяване на хората с увреждания, поискаха неправителствени организации ден преди 3 декември, Международния ден на хората с увреждания. Техни представители поставиха и проблемите, с които се сблъскват тези хора - от детска възраст до дълбока старост.

Всичко започва от интеграцията на децата с различни увреждания в училище. За тези с двигателни затруднения препятствието идва още на входа на сградата, освен ако няма нужните съоръжения, коментира Антоанета Пенева от Асоциацията за невромускулни заболявания.

"Там, където има достъп, е ок. Където няма, родителите "изкачват" децата си на ръце. Изисква се сила, спокойствие на детето. Средата е враждебна наистина. Ако преодолеем тези стълби и т.н., следва местенето по кабинетите. Тези деца остават самички в този час. Трябва да има много голяма промяна! Приобщаващото образование към момента не бих казала, че може да се нарече приобщаващо."

Снимка: БНР

Проблем е и достъпът на хората с увреждания до нови медицински изделия и такива за нови заболявания, ако очакват заплащане от Здравната каса. Заради липсата на адекватна процедура, по която такива изделия да се включват в списъка на Касата, от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия обмислят да съдят държавата. Според Веска Събева едно от полезните изобретения, които се ползват по света при епилепсия, е специален часовник.

"Касата ги отхвърли. Такива условия ми постави, за да могат да бъдат включени тези медицински изделия, които са в невъзможността за една НПО, дружество на специалистите, дори не знам дали самата Здравна каса може да ги направи всичките тези изследвания, които се изискват. Това е непряк отказ тези хора да получат медицински изделия, които са им необходими за техния живот."

Веска Събева   Снимка: Мая Данчева

Събева пояснява, че въпросният часовник – гривна предупреждава за тежък пристъп.

От следващата година в сила влиза актуализиран списък на медицинските изделия и помощните средства, поемани от Здравната каса. Стойностите, които ще се заплащат с обществени пари, са увеличени. Пълнолетните хора с двустранна глухота например вече ще има възможност да получат по два слухови апарата, вместо по един, както беше досега, обясни Мария Кръстева от Асоциацията на децата с увреден слух.

"Това, което досега поемаше Здравната каса, беше недостатъчно. С много усилия и настояване искахме да бъдат променени тези лимити. Това, което ме притеснява е, че фирмите отново ще си увеличат стойността на слуховите апарати и хората пак няма да могат да си получат качествения апарат. Когато ти отпуска държавата 170 лева, както е за възрастните хора, а най-евтините апарати струват 450…"

При децата цените са от порядъка на хиляди лева, уточнява Кръстева.

Снимка: БГНЕС

Колкото до новата организация на освидетелстване в ТЕЛК, според която документите на човек от Благоевград могат да се разгледат от комисия в Силистра, има голям брой оплаквания за значително намалени проценти инвалидност, потвърждава Георги Колев, председател на Съюза на инвалидите.

"Голямата надежда, която имахме всички – да се пребори корупцията в ТЕЛК съставите чрез този случаен принцип на разпределяне, потенциално има възможност пак да има корупция, но вече не в ТЕЛК съставите, а в специалистите преди самото преосвидетелстване или освидетелстване."

Има и оплаквания от хора, при които преосвидетелстването се е забавило по вина на ТЕЛК комисиите и при които са спрени пенсията и месечната социална помощ, както и асистентската услуга, въпреки че нормативно това не е разрешено.

Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета. Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна