През април по БНР разказахме за успешния опит на Никола Калистрин да изкачи 30 върха в Северен Пирин за по-малко от 10 часа. Всъщност за по-малко от 9 часа 27-годишният ски-алпинист от Банско измина 42 километра, с 4600 м изкачване в снежната и на места заледена планина, на височина над 2000 метра. Това беше заснето от „Камък филмс“. Филм-портрет на Калистрин, който показва красотата на Пирин и на любимия му спорт (в момента Ники е най-успешният български ски-алпинист).
Премиерата беше в края на ноември, на Банско филм фест. Зрителите бяха толкова много, че се наложи да бъде организирана прожекция по същото време в друга зала. В последния ден на фестивала имаще и трета (извънредна) прожекция, а на 28 ноември дойде ред на софийската премиeра.
Снимка: "Камък филмс"
„Пирин: Предизвикателството на 30-те върха“ получи наградата на Банско филм фест за най-добър български филм.
„Разказва за силата на духа и за силата на мечтата. Ники с цялото си сърце е отдаден на идеята да създава не само спортни постижения, но и нови стандарти – като отношение към природата, в киното, като послание и кауза в спорта. Хората в залата се разплакваха, филмът докосна сърцата и умовете им“, каза пред БНР майката на Никола. Докато следила придвижването на сина си в Пирин, Боряна Калистрина – журналист и поет, написала поема, която започва така:
Върховете на Северен Пирин пламтят с духа на младостта,
Примлъкнал е всемирът, неземна красота.
Върховете в мраморна редица посрещат едно момче,
тръгнало на поход сред слънце и орли,
сред снегове и ветрове…
Още една награда имаше в рамките на Банско филм фест за български филм – получи я "Доломити: Камилото Пелисиер", на Александър Вълчев. И тази история е позната на слушателите и читателите на „Екстремните спортове“ – за Станислав Атанасов и Росен Аначков, които миналата година преминаха едноименния маршрут с категория на сложност 8a/a+ по Северната стена на Чима Гранде, Италия.
Снимка: Александър Вълчев
Малко по-лесно било на Александър Вълчев да заснеме другия си филм, с който участва в Банско филм фест (защото за „Камилото Пелисиер“ все пак е висял на въже на голяма стена). В „Tomorrow’s world“ той снима отново в Доломитите, но драй тулинг, в пещера. Премиерата на филма беше в последния ден на фестивала, тъй като монтажът продължил до последно.
"Според много хора резултатът от втория филм е по-добър от първия, което показва стъпка напред. В новото филмче – за драй тулинг катеренето, се включи по-голям екип и имаше повече гледни точки. С Бранислав Бранков (също оператор на филма) трябваше така да се стиковаме – единият снима с дрон, другият – с камера, че да не си пречим един на друг, дронът да не влиза в кадъра на камерата и обратното. Може би това беше най-трудното нещо, свързано с логистиката.
Много красив пейзаж, от едни ледени висулки, образувани от влагата и ниските температури. Облачното време пък направи светлината вътре много приятна за снимане, тъй като в пещера винаги е трудно да се снима. Имахме наистина голям късмет с метеорологичните условия - бих казал, че някой трудно ще повтори подобен тип кадри", каза Вълчев.
Предимството на филма е не само красивата визия, но и заснетото постижение, а то е от световна величина. Миналата пролет българският алпинист и катерач Виктор Варошкин направи първото повторение на маршрута “Parallel World” във въпросната пещера „Tomorrow’s world” и стана вторият човек в света, преминал драй тулинг маршрут от най-високата категория на трудност - D16, в чист стил - DTS. 60-метров, почти хоризонтален таван, изкатерен със сечива и с котки, което е драй тулинг катеренето. След това Виктор премина всички останали линии там онсайт, от първи опит. Това впечатли екипа на авторитетното италианско издание Planetmountain, което му посвети специална статия.
„Беше като на Олимпиада, катереха на световно ниво“, спомня си операторът Бранислав Бранков, който партнира в заснемането на Александър Вълчев:
"Имаше кадри, на които дронът летеше на сантиметри от тавана на пещерата, с риск да бъде потрошен дрон за няколко хиляди лева само и само да извадим готини кадри от катеренето на Виктор и Маниака (Ивайло Ангелов, който също прави опит да премине маршрута)".
"В един по-късометражен формат успяхме да въведем доста теми - не само за катеренето, ами и за личния живот, за тренировъчния процес, за драйтулинга в контекста на алпинизма. И си е предизвикателно да вкараш няколко подобни теми в рамките на 20 минути, да направиш цялата визия на филма относително хомогенна. Това мисля, че е нещо, което го отличава, и най-вече - музикалното звучене, тъй като малко филми могат да се похвалят с авторска музика" – казва от своя страна Виктор.
Музиката е на жена му – Мелиса Крумова:
"Писахме я с още едно момче, с което си имаме метъл банда, свирим тежка и технична музика, във времето ни липсваше по-специфична поп-музика, с по-тъмни нюанси, и започнахме да правим такава музика, Виктор много я харесва. Той реши да включи наши идеи, които не бяха довършени, и покрай филма се вдъхновихме да ги завършим, да станат част от него. И така - получи се готино".
Кадър: Руслан Вакрилов
Виктор Варошкин е автор на текста в още един филм, който беше представен на Банско филм фест – "Нощна смяна", на друг катерач и екстремен фотограф – Руслан Вакрилов. Черно-бялата лента ни потапя в нощното катерене на боулдъри - едно почти медитативно състояние, до което човек стига, ако има нужда напълно да... изключи.
"Нощното катерене на боулдъри помага на човек да се вглъби, защото сетивата ти не се разсейват от нищо около теб. Около теб е само черно, има само една бяла светлина и тя осветява камъка, на който си. (...) Идеята е от много години в главата ми. Делегирах музиката на музикант, текста - на Виктор, той има такава дарба. Това усещане за поезия и за поезия в проза – когато му представих идеята, много му пасна и бях много щастлив, че той се мотивира да изкара нещо от себе си и стана точно такова, каквото исках".
---
Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".
