Българските лекари имат необходимост от разумна и гарантирана система за продължаващото медицинско обучение, законова база и ясни правила, по които то ще бъде осъществявано. Това каза председател на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов на форум по темата.
В момента продължаващото медицинско обучение в България е пожелателно, отбеляза доктор Николай Брънзалов в рамките на форума "Задължителната квалификация на лекарите - гаранция за качество на медицинската грижа", организиран от Българския лекарски съюз:
"Обществото има много завишени изисквания към нашата професия, ние сме го приели този факт в деня, в който сме получили дипломите си по медицина. Но медицината се развива, ние трябва да бъдем в крак с нея", каза Брънзалов.
В 13 страни от Европейския съюз продължаващото медицинско образование е задължително и неизпълнението е свързано с отнемането на лиценза. Сред тях са Франция, Германия, Италия и Нидерландия. В Гърция, Румъния и Хърватска се прилага хибриден модел, каза Николай Стоянов, началник на отдел "Продължаващо медицинско обучение" в Българския лекарски съюз:
"Доброволният модел, на който се е спряла и България, е базиран на лична мотивация и професионална етика, като професионалните организации предлагат възможности за развитие, но те не са от задължителен характер", посочи Стоянов.
Продължаващото медицинско обучение намалява рисковете от небрежност с 30 на сто, като допринася за удовлетвореността от работата, посочи здравният експерт Аркади Шарков. Той се позова на данни от Световната здравна организация:
"Около 80% от медицински сестри смятат, че ученето трябва да се насърчава, но 45% споделят, че съответно имат финансови затруднения. И естествено ниското участие възпрепятства иновациите и качеството в самото здравеопазване", каза Шарков.
Според доктор Иван Маджаров, заместник-председател на Българския лекарски съюз, е необходима законова промяна за известна задължителност на продължаващото медицинско обучение.
