7
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се събират на трапезата за Бъдни вечер, идва дълго чаканата Голяма Коледа. Тя се празнува у нас на 25 декември, когато свършват дългите пости и домовете на хората се отварят да посрещнат добри гости. На Коледа имен ден празнуват носещите името Христина, Христо, Божидар, защото Божич е едно от регионалните названия на празника, характерно за Западна България.
Рано на 25 декември се ходи на църква, а човек се облича в празнични одежди. Преди разсъмване обаче традицията повелявала всеки дом да бъде посетен от коледарите. Те започвали своята обиколка от полунощ на Бъдни вечер и чак до изгрев слънце трябвало да посетят всеки дом. Според поверието магическата им сила се губи на развиделяване. Коледуването е ритуал с езически корени, в който имали право да участват само неженени мъже, като само за предводителя им се допуска да е по-възрастен. "Не винаги семействата са имали възможност да си легнат в нощта на Бъдни вечер, защото трябвало да чакат коледарите. И ако тяхната къща се окаже последната в селото, то това значи, че цяла нощ са будували в очакване на коледарския благослов" – това казва Мария Боянова, етнограф от Института за етнология и фолклористика към БАН:
"По принцип Бъдни вечер е празникът, в който трябва да си си у дома при семейството. И на сутринта се ходи на празнична литургия в черквата, след което всички се събират за общоселско хоро, в което се включват и самите коледари. След това се ходи на гости на имениците, така че Коледа вече е празник, който отваря къщите на хората и не се празнува само в затворен семеен кръг. Съответно идва ред за празничната Коледна трапеза. На нея вече се отблажва, приключил е постният период. Нещо много любопитно, свързано с родното място на моята баба – с. Друган, Радомирско. Тя ми е разказвала, че в нейното детство през 30-те години са отблажвали с врабчета. Сутринта на Коледа са опъвали дървени конструкции като капан и с уловените врабчета са си приготвяли храна. Всеки отблажвал с по едно врабче, тъй като е леко птиче месо и не се пристъпва веднага към червеното свинско.
А в коледарските групи участват само мъже, защото те обикалят нощем и съответно всички зли духове излизат, и на практика мъжкото тяло е това, което е в състояние да понесе тази опасност и да остане невредимо в края на нощта. Важно е да се изчакат коледарите, защото те са тези, които на първо място възвестяват вестта, че Младенецът се е родил и с тази вест те внасят във всеки дом благопожелания за следващата година. Песни, които те пеят, са за измолване на плодородие, на благополучие в дома. Те си имат предварително заучен репертоар, в който има наричане за всеки човек от селото, според неговия социален статус и неговата професия. Там има песни за родилката, за момата. Имат за овчаря, за орача, за кмета, за попа. Така че наистина е сериозна отговорността на коледарите да отправят към всеки своето пожелание."
Има много записани коледарски песни, но много от тях вече не се изпълняват. Днешните коледари там, където все още ги има, са по-скоро като възстановка на традицията. "В днешно време те са вид забавление, демонстрация на културно наследство, на идентичност. Няма го вече това значение, както в миналото, когато на тях се е разчитало да измолят благополучие. Тогава в представата на хората те са били жизнено важни за оцеляването на общността. Но хубавото е, че около празниците и традициите и в днешно време ние се сплотяваме като българи" – казва още Мария Боянова:
"И всеки коледар носи гега, защото на гегата се поставят краваите за коледарите, има един от дружината, наречен "магаре", той е човекът, който носи торба и в тази торба се товарят всичките подаръци. Вътре са им слагали краваи, пари, сушени плодове, сланина, въобще каквото семейството е дарило, се носи от това "магаре". Любопитното е, че краваите за Коледа се замесват от момата в къщата и момата е тази, която дава краваите на ергените. Много често, когато коледарите обикалят, те така се разпределят, че всеки от коледарите да мине през къщата на тази мома, която си е харесал. Така че тук виждаме началото на една бъдеща любов и евентуално годеж, който да премине към сватба."
Мария Боянова ръководи и традиционните работилници за сурвачки и обредни хлябове, които се организират преди Коледа в Националния етнографски музей в София. Най-честите посетители са децата, които искат да знаят повече за родните обичаи и традиции:
"Децата, когато ги питаме, кой идва, когато се нахраним всички на Бъдни вечер и настане нощ, всички отговарят "Дядо Коледа!". Така както коледарите, така и Дядо Коледа през цялата нощ трябва да обходят цялото село. Традицията да се посреща Дядо Коледа навлиза след Освобождението. Тя, както и коледната елха, са традиции с немски произход. Навлизат у нас под руско и чешко посредничество. За образа в Западна Европа се предполага, че е свързан със Св. Никола, който е дарявал в католическия свят послушните деца със сладкиши, а непослушните с въглени. Крампус е другото лице на Св. Никола, той пък е човекът, който е наказвал непослушните деца. А наименованието в англоезичния свят Santa Claus идва по всяка вероятност от името Никола (Saint Nicholas). Има едно предположение, че маркетинговата кампания на Кока-Кола е създала този външен вид на Дядо Коледа, с който днес го познаваме – с червения кожух, бялата брада и миловидното изражение на лицето. Върху по-стари илюстрации на Дядо Коледа той е изобразен като старец със зелен кожух и дори не е същият закръглен старец, който познаваме от рекламите на известната марка."
Снимки: БТА, БГНЕС, Национален етнографски музей /Фейсбук, nembg.com, stornik.bg, etar.bg, facebook.com/folklorebulgarian
