Интервю на Деян Йотов с Барбара Слейвин в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху отдаде падането на режима на Асад в Сирия на "верижната реакция", предизвикана от серията тежки удари, които Израел нанесе на Иран и на неговата "Ос на терора", както я нарече Нетаняху, в ивицата Газа, в Ливан, Сирия и в самата Ислямска република. "Верижна реакция", която е на път да доведе до епохална трансформация на Близкия изток.
С Барбара Слейвин от вашингтонския "Stimson Center" се опитахме да сравним настоящите драматични събития с други такива моменти от миналото в Близкия изток, чиито последствия все още имат значение, като например серията от свалени диктатури през т.нар. Арабска пролет през 2011 година, американската война срещу Саддам Хюсеин през 2003 г. и Ислямската революция в Иран през 1979 г.
Ще трябва да изчакаме да видим как ще се развият нещата в Сирия. Но аз бих сравнила ситуацията с тази през 1979 година заради мащаба на последствията за статута на Иран. Революционните сили там тогава подеха кампания за разпростиране на тази революция в целия Близък изток.
И за 45 години станахме свидетели как Иран първо си култивира партньори в Ливан и после увеличи влиянието си в Ирак, експлоатирайки свалянето от страна на Съединените щати на стария му враг Саддам от власт там. А през цялото време Техеран разчита на Сирия, която беше единствената арабска държава, която го подкрепи във войната срещу Ирак през 80-те години. И Дамаск съответно разчиташе на Иран да се отплати за помощта на Хафез ал Асад. Синът му Башар всъщност наследи този съюз, който беше скрепен и от общи интереси в Ливан, осъществявани чрез "Хизбулла".
За малко повече от година обаче първо "Хамас" бяха неутрализирани, след това "Хизбулла" претърпяха огромни загуби, а сега и Асад вече го няма. И от цялата т.нар. Ос на съпротивата - очевидно кръстена така в духа на Оста на злото, за която Джордж Буш-младши заговори през далечната 2002-а - останаха само някои милиции в Ирак и хутите в Йемен, които са твърде далеч от центъра на събитията.
Ударът, който понася иранският режим, е огромен. И вероятно ще му причини и загуба на авторитет във вътрешнополитически план - също като през 2022-а, когато избухнаха протестите заради Махса Амини. На всичкото отгоре във Вашингтон идва отново Доналд Тръмп, който е крайно враждебен към Иран. Така че - иранците ще трябва да побързат с решение какво да правят от тук насетне. Не е изключено да изберат да се сдобият с ядрено оръжие.
Откакто през 2013 година президентът Барак Обама се отказа безславно от своите "червени линии" пред употребата на химическо оръжие от режима на Асад, Съединените щати заслужено са критикувани, че нямат смислена политика за Сирия. Решението на Обама спомогна за раждането на "Ислямска държава", мигранти след това заляха Европа, популистите - естествено - не изпуснаха шанса си, а Путин запълни вакуума в Сирия и се взе за възродена свръхсила. Ще се върне ли Америка в сирийската игра - заради по-мащабните си интереси в региона?
Съединените щати са делегирали на Турция и Израел своите решение по отношение на Сирия. Според мен вече не е реално да се очаква нещо повече. Може и да има още няколко удара по останки от "Ислямска държава". Вероятно ще бъде направен опит да бъдат подкрепени кюрдите в Сирия, които изнасят голяма част от битката срещу ислямистите. Вашингтон все още поддържа маломерно военно присъствие в Сирия. Също и в Ирак, но там контингентът се мести в автономен Кюрдистан.
Иначе, виждате, Израел очевидно е получил карт бланш да разнебити Сирия от бомбардировки с цел да унищожи оръжейните арсенали на сваления режим. Освен това обаче израелската армия за първи път от 1967-а навлезе в демилитаризираната зона при Голанските възвишения и дори премина отвъд нея.
А турците през това време се заеха да избиват кюрди. Както и да укрепват различни протурски джихадистки групировки, които контролират сега Дамаск и по-голямата част от страната.
От ключово значение, разбира се, ще е дали с тези ислямски фундаменталисти ще може да се излезе на глава или ще се окажат като талибаните. Тепърва ще се види колко читаво е преходното правителство, включително с отношението му към сирийците, които не са сунити фундаменталисти. Но от сега е ясно, че ако има победители в тази ситуация, те са Израел и Турция. Съединените щати са периферен играч, а може и да станат още по-малки, когато дойде Тръмп.
Израел се държи доста агресивно в Сирия. Не прекалява ли?
В доста силна позиция е Израел в момента. Но там, където прекали наистина, е в действията си срещу палестинците. Загубата на подкрепа в Съединените щати, в Европа и в други части на света за геноцида в Газа един ден ще струва скъпо на Израел. Някой ден. Дори това да е след края и на втория мандат на Тръмп или след пенсионирането на Нетаняху от властта, ако това все пак стане някога.
Израел носи отговорност за това, че в Газа има повече деца с ампутирани крайници откъдето и да било по света. Близо 50 000 души са убити от израелците там - повечето са цивилни жени и деца. Умножете това число по 13 и ще осъзнаете приликата с Башар Асад, който е избил повече от 600 000 сирийци за 13 години.
Но както в дългосрочен план ръководството на Израел би трябвало да си понесе отговорността, в краткосрочен то е на гребена на вълната. Рейтингът на Нетаняху и на партията му "Ликуд" е толкова висок вече, че ако имаше избори сега, той щеше да удържи съкрушителна победа. Нищо че преди година и половина допусна съкрушителен провал - "Хамас" да избие 1200 израелци и да отвлече 250 заложници. Но пък историята на Близкия изток е богата на държави и империи, които са се надценявали и съответно са се сгромолясвали заради това. Ще видим.
В началото на тази седмица беше съобщено, че израелски войници са достигнали на по-малко от 20 километра от Дамаск. Израел не отрече, но пък отрече да започва офанзива срещу сирийската столица.
Няма да тръгнат да превземат Дамаск. Това е нелепо! Но ще останат за известно време в очакване да видят какво правителство ще бъде формирано в сирийската столица. И ако това правителство даде какъвто и да било знак за твърде голяма загриженост за Израел и палестинците, израелците ще продължат да бомбардират. И няма да спрат.
Турският президент Ердоган изглежда удари джакпота със Сирия. А според някои запознати източници - по-скоро джакпотът го удари него. Каква роля му предстои да изиграе - от добрите или от лошите ще е от гледна точка на Съединените щати и Европа?
Знаете ли, не го харесвам този човек. Защото е като Тръмп - за него няма норми и правила. Добър или лош ще се окаже - ще видим. Но безспорно за него случилото се в Сирия е от огромна полза. Защото от известно време страда от нисък рейтинг и висока инфлация. Сега ще може да изрине сирийските бежанци обратно в страната им. А близките до него строителни компании ще печелят от реконструкцията в Сирия.
Огромно е влиянието на Ердоган над новите силни на деня в Дамаск. Освен това той успява да намали териториите в Сирия под контрола на кюрдите. Доста козове държи вече. А за да се сдобие с тях, дори не му се наложи да рискува живота на турски войници.
Рискува обаче отношенията си с Иран и с Русия...
Русия и Иран си имат други грижи сега. Техеран, както вече отбелязах, е много отслабен - и външно, и вътрешнополитически. А на Путин приоритетът му е да сключи сделка с Тръмп и да откъсне 20 процента от територията на Украйна. Путин със сигурност би искал и да запази военните си бази на сирийското крайбрежие. А това ще зависи от новата власт в Дамаск, значи - и от турците.
Как си обяснявате внезапното вдигане на ръце от Асад - и от Москва, и от Техеран?
Путин едва си мръдна пръста за Асад. А топлите връзки на Москва и Дамаск са по-стари дори от иранското влияние в Сирия. Те датират много по-назад в дебрите на Студената война, през която Сирия винаги е била непоклатим поддръжник на Съветския съюз. А Путин само осигури на Асад и семейството му самолет, с който да избягат.
Русия и Иран просто не можеха повече да си позволят да крепят Асад. В голяма степен той сам си е виновен. Асад беше ужасен управник. Първо, стана президент по случайност, защото наследникът на трона - по-големият му брат - загина в автомобилна катастрофа. Аз бях в Сирия през 2000 година, когато Башар стана президент, и всички бяха оптимисти, че ще отвори страната към света. Но той пропиля тази обществена подкрепа.
А през 2011-а избра да прибегне до ужасяващи репресии срещу собствените си сънародници. Виждаме какво излиза сега за ставалото в затворите в Сирия - по негова заповед и с негово одобрение. Асад заслужава най-лошата съдба!
