Дамяна Велева от "Свободна Европа" е наградена от Антикорупционния фонд в категорията "Млад журналист" за текста ѝ: "Частен град Доспат". Как протести в малка родопска община стигнаха до София", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" корупционните модели и зависимостите на гражданите от властимащити кметове в малките населени места.
Борбата с корупцията
"Със сигурност не е краят на борбата с корупцията, нито корупцията ще спре. Чувството за несправедливост изобщо не е неоправдано, дори и в малки истории като тази, за която разказвам в текста си. В малката община Доспат чувството за несправедливост се е натрупвало дълги години в хората. Учуди ме, че хората от Доспат казват, без да крият имената си, че всичко, което се случва в общината, вече им е омръзнало и искат да се промени. Учуди ме, защото сме свикнали с това, че извън София хората много ги е страх да изразяват недоволството си.
Историята там е следната: Кметът на града, Елин Радев от ГЕРБ, вече трети мандат е обвиняван, че злоупотребява с властта си в няколко посоки. Първо, срещу всичките си политически и търговски опоненти той се противопоставя, използвайки своето служебно положение и властта, с която разполага.
Хората разказват, че целият бизнес в общината е в ръцете на неговото семейство. Един от примерите е бетоновият възел в града. Има обвинения, че той е собственост на семейството на Елин Радев и бетонът, който се произвежда там, се използва от общинските предприятия. Преди около година шефът на местното ВИК дружество установил, че в този бетонен възел, за да се бърка бетонът, се използва питейна вода – и то без да се заплаща. Когато той съобщава това, срещу него започват много наказателни акции. Кметът издава заповед за събаряне на негова постройка, като я обявява за незаконна. Така постъпва с всеки, който му опонира, и начинът е много простичък, но ефективен.
Кметът отрича тези обвинения и казва, че няма нищо общо с бизнеса с бетоновия възел и че това бил бизнес на семейството му, по-точно на съпругата му, но той не ѝ се меси и не взема никакви бизнес решения.
Изпратих въпроси до прокуратурата в Смолян и оттам ми казаха, че в случая е установено престъпление и има действително кражба на вода, но все още се разследва кой е извършителят.
Освен този пример, в градчето бензиностанцията, някои от големите хотели, ресторанти, също са собственост на семейството на кмета."
"Моделът Доспат"
"Това определение го дават хората в Доспат, които протестират срещу кмета. Те казват, че това, което се случва при тях буквално е модел, който се повтаря и в много други малки общини. Това е модел на зависимости. Защото в такива малки населени места няма много възможности за работа, работодателите са малко и много от хората работят нещо, свързано с общината, която обикновено е най-големият работодател. Често по тази причина хората са държани в зависимост, защото ги е страх, че ще останат без работа, ако например не гласуват за партията на кмета.
Преди седмица имахме сходен пример. Моя колежка от "Свободна Европа" отиде в село Главан в района на Стара Загора, където хората разказаха, че уличното осветление не е работело в продължение на много дълго време като наказание, че хората не са гласували за партията на кмета. На последните избори сега, този кмет се явява от "Ново начало" на Делян Пеевски, получава доста гласове от въпросното село и лампите светват буквално на другия ден. Сега хората казват: "Гласувахме за Пеевски, пуснаха ни лампите и ни отвориха пенсионерския клуб."
Тоест това наистина е модел на зависимост, хората дори го наричат "феодална власт". Всички тези определения "моде", "феодални", "частен град Доспат" са на хората, които живеят по тези места.
Това, което аз забелязвам като повтарящо във всички тези истории, е, че нищо не следва, след като бъдат разказани. Въпреки че има сигнали към институциите, които би трябвало да проверят тези данни за нередности.
В случая "Доспат" Антикорупционната комисия наистина прави проверки, прокуратурата също, но не намират никакви данни за нарушение. Така завършват проверките им. Това не е само в Доспат и от хората се възприема като затваряне на очите.
За съжаление нямам отговор на какво се дължи това, но наскоро си мислех как в България в последните десет години имаше много протести за какво ли не, но в дълбочината им все се стига до едно и също нещо и то е липсата на ефективна съдебна, правосъдна система, която да довежда нещата до справедливи решения."
Снимка – Николета Атанасова, БНР
