Нулевата ДДС ставка при хляба и брашното е само една от мерките, които доведоха до сериозна фрагментация при нивата на косвено облагане. До нея се стигна заради кризата, възникнала при Covid пандемията.
В края на настоящата година изтичат изключенията от 20-процентния налог за хляба и брашното и за ресторантьорския бранш. При него хазната ще получи над 370 милиона лева, ако депутатите дадат зелена светлина 9-процентния налог да се върне на стандартните 20 на сто.
Запазването на ДДС облагането с нулева ставка за хляба и брашното среща много по-голямо разбиране и сред политическите сили, и сред други обществени групи, спрямо запазването на 9 на сто налог при ресторантьорския бранш. Призиви за премахване на диференцираните ставки се чуваха още миналата година, когато ефектът от пандемията намаля значително.
Още преди служебният кабинет да внесе законопроекта за държавния бюджет за 2025-та в парламента от БСП внесоха законопроект за запазване на нулевото ДДС за хляба и брашното с мотив – разходите за производство ще поскъпнат, а връщането на 20-процентния косвен данък ще доведе до 30% крайно поскъпване на цената в търговската мрежа.
ДДС ставките са само един елемент от целия комплект от приходни и разходни мерки в проектобюджета за догодина, който среща лавина от критики – и заради оптимистично планираните приходи, според мнозина с неосъществими мерки за по-висока събираемост, и заради прекомерно раздутите разходи, особено при възнагражденията в държавните структури.
