Изложбата "Fake for/or Real – Истина или лъжа. Историята на подправянията и фалшификациите" е интерактивна изложба, създадена и като пътуваща през 2020 година от Дома на европейската история в Брюксел. В България тя гостува 3 месеца (до 20 октомври т.г. в залите на Националния етнографски музей) и предизвика много голям интерес. Историята на подправянията и фалшификациите се оказа добър урок, за това как трябва да се вглеждаме в онова, което четем, и в онова, което виждаме и което слушаме.
В рубриката "Въпреки мрежата" поканихме гл. ас д-р Радина Илиева, д-р Стамен Кънев и кураторката на Fake for/or Real Мария Боянова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, за да ни помогнат с примери от историята как да разпознаваме фалшификациите и манипулациите. В първата част на този разговор става ясно, че истината винаги може да падне жертва, ако не сме достатъчно бдителни.
Изложбата има 6 глави, които проследяват примери за фалшификация от Античността, през Средновековието, през периода на великите географски открития, Просвещението, Векът на национализмите, Втората световна война, като стигаме до най-новото време- Епохата на постистината. Основното послание на тази изложба е, че всяка епоха фалшифицира това, което е най- ценното за нея. Във втората част от разговора с екипа от отдел „Работа с публики и образователни програми“ става дума за разработената от тях образователна програма „На лъжата краката са къси“и за това как учениците от 7 и 8 клас, както и по-големите – от 11-12 клас, се превръщат от пасивни наблюдатели в инженери на разказа, който изисква критично мислене и отсяване на лъжата от истината.
Ерата на постистината
Мария Боянова: "Това понятие трябва да обобщи дигиталната ера в която живеем, когато информацията толкова бързо се разпространява и умножава, че когато е фалшива ние неуспяваме да се преборим с нея и да я изчистим от публичното пространство и на практика идеята на това понятие е, че в днешно време истината е неоткриваема и в рамките на изложбата този период беше представен предимно с игри, с видео игри, с мултимедийни интерактивности, което много добре съобразява и времето, в което живеем, и начинът по който ние прекарваме времето си.
Играта "Фалшиви нашественици" е играта, в която ние трябва да "застреляме" тези новини, които според нас са фалшиви с червен цвят, а със зелен цвят – тези, които са истина, но толкова бързо започват да "падат" новините в един момент, че ние не успяваме да се замислим и да се ориентираме дали това е фалшиво ли е или не е и това е една метафора за начина, по който ние боравим с новините, които ни изкачат в нюзфийда в социалните мрежи и когато не си даваме време да се замислим дали новината е истина или лъжа, да проверим, тук и сега кой е цитиран, преповтаря ли се тази новина в други сайтове? Тогава ние сме склонни много бързо да попаднем в клопката на лъжата, фалшификацията, на заблудата."
Стамен Кънев: "Това ни кара и да се замислим и за ФБ, и за тези социални мрежи дали те само водят до така нареченото "отчуждаване" между хората или са платформи, в които човек става много лесно жертва на фалшификацията и много лесно може да бъде подведен по една или друга идея или течение. Другата интересна игра за деца и възрастни бе играта на балони, в която човек застава срещу стената, на която има монтирана интерактивна система, изобразяваща човешкото тяло и започват да се появяват балончета- отляво, отдясно, отгоре, отдолу и да заливат човека, който се стреми да събере тези балончета в себе си и в своето съзнание, като балончетата са метафора на информацията, но самите балончета са в различни цветове- има сини, зелени, жълти оранжеви и т.н.
Какво прави впечатление? Че от един момент нататък човек започва да събира един и същи цвят балончета в себе си т.е. каквото човек чете най-често и най-много в социалните мрежи или в Гугъл, алгоритъмът на тези сайтове и на тези мрежи започва да разпознава интереса на човека и започва да го затрупва с тази информация – една и съща информация.
Радина Илиева: "Получава се така, че нашите собствени предпочитания задават съдържанието, което да достига до нас като информация.“
Стамен Кънев: "И това е метафора за самозаблудата, в която винаги можем да изпаднем и то неволно, защото търсейки или пък четейки една истинска информация, колкото и да си мисли човек, че тя е неутрална и достоверна, може и да не е така.....Човек трябва да бъде запознат и с алтернативата, за да знае къде се намира всъщност."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
