Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори, а даже и грешни неща се казват. Но по-важното е, тези песни да ги има!" – казва в интервю за Радио България Даниел Спасов, който, освен че е популярен изпълнител на старинни песни, е посветил живота си на проучвания върху фолклора ни в неговия автентичен вид. С тревожност отбелязва, че коледното музикално наследство у нас все по-отчетливо изчезва и се забравя от новите поколения.
"Ние не знаем какво е било и как са звучали песните преди 200 и даже преди 100 години (не е имало звукозаписна техника), но е важно да представим фолклорното наследство, такова, каквото е достигнало до нас" – казва музикологът и определя себе си като човек, който е имал невероятния шанс да контактува с живи носители на традицията. Сред тях са Олга Борисова, Кремена Станчева и Василка Андонова, Надежда Хвойнева, Янка Рупкина. Самият Даниел Спасов признава, че от тях, по слухово-подражателен път, е научил много за българските фолклорни песни.
"Днес познаваме фолклора като песен и танц, качени на сцена. Такива са познатите ни музикални форми, но фолклорът е необятна система, нещо много по-различно, много дълбоко и изконно и трябва доста последователен подход при неговото изучаване" – напомня именитият изпълнител и продължава:
"Ето и тези песни – Коледните – те са били част от празничната обредност и никога не са се изпълнявали просто така. Всяка една от тях е имала своето послание, своя смисъл и значение – нещо, което днес изобщо не се познава. До нас са достигнали някои от тези красиви песни, които пеем на сцена по някакъв повод или те звучат хармонизирани от български композитори, или пък са част от танц. Това изобщо не е онази битност и традиционна фолклорна обредност, чрез която са се предавали знания. Смисълът на коледния обичай е точно това – тук младото момче вече се посвещава в друг статус, той става мъж точно чрез тези коледни песни. Младите мъже са се събирали преди Коледните празници, преди самото коледуване, което е на 24 срещу 25 декември, учили са тези песни и така са се посвещавали в традицията и са се предавали тези знания."
Даниел Спасов с възхищение говори за старите народни изпълнители, които срещал из страната, при които песента е била "Божа дарба". Те пеели вярно и обаятелно, без дори да познават нотите. Научавали песните от своите баби и така песента се предавала от поколение на поколение – истинското човешко наследство.
"Народната песен е едно от чудесата на България и нематериално културно богатство, което обаче е на път да изчезне. Около нас навсякъде звучи чуждоезична музика, а българската коледна песен я няма никъде" – казва музикантът.
"Преди години с Милен Иванов (също изпълнител на автентичен фолклор – бел. ред.) направихме такова проучване, намерихме песни от най-древния пласт на Коледната традиция, записани някога от Васил Стоин в сборника "Народни песни от Тимок до Вита", издаден е през 1928 г. Много трудно се добрахме до него, а там открихме невероятно красиви песни, забравени и абсолютно непознати днес. Действително коледната песен е древна, сложна за разбиране, но тя може да бъде преведена на съвременен език. Ние точно това сме направили в част от тези песни. И с Милен, а навремето и с "Мистерията на българските гласове" бяхме записали цял такъв коледен диск, който имахме шанса да бъде издаден в САЩ. Нарича се "Ритуал" и беше номиниран за наградата "Грами" през 1994 г. Те звучат различно и могат да бъдат част от празника на съвременния българин, нищо че вече не влагаме в Коледния обичай онзи смисъл, който е битувал преди и не спазваме изискванията на тази обредност. Нашите народни песни са много красиви и могат да звучат много актуално и съвременно."
Повечето от изпълнителите на коледарските песни, участници в коледарските групи, не са имали особени певчески дарби, но пък и песните не са сложни за изпълнение. По-скоро е било важно да се запомни текстът и посланието, което носи коледарското наричане:
"Този, който ги предвожда и ги учи на тези песни е малко по-възрастен и най-вероятно е току-що оженен. Песните не са толкова сложни за изпълнение, те са едногласни, изпълняват се в унисон заедно от всички. Има песен за всеки член на семейството – за домакина (станеника), за младата булка, за децата, за добитъка, като това са наричания и благопожелания, изпращайки старата и вече посрещайки новата година. Този, който предвожда групата, рецитира текстовете: "Колко друми извървяхме, и дойдохме в този дом, и тук ни посрещна домакина…". Това е една много сложна словесна и музикална култура. А ние днес си представяме, че фолклорът е това, което се случва на площада със знамето, което се развява и се играят танци. Фолклорът е нещо съвсем различно от това, за което го мислим днес."
Като човек, близък до фолклора ни, Даниел Спасов отправи и своето празнично пожелание към всички българи, наблизо и далеч:
"Бих се върнал към онези пожелания на старите ни коледарски песни, които са много красиви: "Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!". И аз това пожелавам – да сме здрави, всичко друго идва постепенно, когато човек отстоява своите стремежи и цели, когато е добър, а това е много важно – добротата да я има, всичко друго, както е казано в Библията, "ще ни се придаде"!"
Благослов за Коледа – Даниел Спасов и Милен Иванов
Снимки: личен архив на Даниел Спасов, facebook.com/ArtSilistra, tsarevo.info
