Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето посещение в "Страната на изгряващото слънце" – специално място, в което преоткрива себе си:
"Кацнахме по залез и първото, което видях от Япония, след седем години, беше залезът над Фуджи-сан и огрени в пурпурно море, планини и облаци. Гледката беше толкова потресаваща, че въпреки снижаването и уж задължителните колани, всички пътници пощуряха и се тъпчеха по прозорците да гледат и да снимат, аз – включително."
Какви са тенденциите и новите насоки в изкуството? Как мислим японската култура – през клишета или обективно?
"След като стъпиш на японска земя, се озоваваш в напълно друг свят. "Той не се променя", беше първата ми мисъл. При японците промените се случват бавно или изобщо не се случват. Японският свят е стабилен, добре изработен, маниакално добре поддържан и трайността се цени."
Венцислав Диков разказва и за керамиката на Машико – "апотеоз на естетиката и майсторството. Град, в който буквално почти всеки жител е майстор на керамика."
"Там се озовах отново след седем години, благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Отново среща с невероятния Мурата сан – майстор керамик, любител китарист и лютиер, вече на 82 години, който ме покани за концерт в Hontaku art space, в Машико – 150-годишна невероятно красива къща-музей от периода късния Мейджи."
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Разговор на Радослав Чичев с Венцислав Диков в "Аларма"
Снимки – личен архив