Преселвайки се в Бесарабия преди повече от два века, българите пренасят със себе си и част от богатата ни обредност. В новата им родина някои обичаи се видоизменят под влияние на местните традиции, други изчезват, а трети се запазват само и единствено в българските села там. Такъв е и случаят с един интересен новогодишен ритуал, съхранен от сънародниците ни – "По́ле, по́ле".
"Това е невероятно красив обичай, който се състои в това, че сутринта на 1 януари децата от мъжки пол обикалят къщите и изпълняват специална песен-благословия, която съпровождат с поръсвания на жито или пшеница за здраве и благодат" – разказва етнографът Галина Манолова, родена в молдовското село Кайраклия.
Чуйте наричането в "По́ле, по́ле" в изпълнение на Николай Касапов, участник в ритуала, специално за Радио България:
"Хай, поле, поле,
сам Бог ходи.
Дева Мария
Христос носила,
Бога просила.
Жито, пшеничка
сеим, веем, посеваем,
с Новым годом поздравляем!
Много лет. Амин!"
Всъщност, това са детски коледни обикаляния по къщите и на пръв поглед обичаят прилича на типична заемка от северните славяни: той се наблюдава при руснаците, украинците, белорусите.
"Но специално тук, бих казала, че това е побългарена версия на един интересен обичай, защото имаме благословия, първата част на която е на български, а втората – на руски. Защо все пак се смята за български? Защото съответства на нравствеността на българите в Бесарабия – категорична е Галина Манолова. – Тази песничка-благословия ясно посочва, че Бог Иисус Христос, когото е родила Дева Мария, ходи сред хората, тъй като полето може да се разглежда като социум, а всяко зрънце – като отделна християнска душа. Другото, на което обърнах внимание като етнограф, е че за разлика от децата-сурвакари, които също обхождат с благословия домовете в първите часове на новата година и могат да бъдат и момчета, и момичета, участниците в "По́ле, по́ле" са само момченца. Защото момченцето в случая е благославящият, малкият мъж, бъдещият орач, а също така мъжът, направен по подобие на Бог."
От тази благословия ясно личи силата на вярата на българите в Бесарабия и техният християнски мироглед. Не случайно първото, което правят на новото място, са църквите. И е възможно, този невероятно богат на композиция обичай да се възприема, понеже отговаря на православната им същност.
"Когато възрастните баби чуваха момченцето да изрича тази новогодишна благословия и виждаха как се ръси житото в стаята, пред иконата, те изпадаха в душевен, така да се каже, транс, приемаха благословията като светло, хубаво слово, идващо от църквата – спомня си Галина Манолова в интервю за Радио България. – От друга страна, обичаят е много интересен с това, че той все пак отразява началото на светската нова година, но с този обичай българите показват как възприемат света, направен от Иисус Христос, и новата година започва по този прекрасен начин – осветена от Божието слово."
В обичая "По́ле, по́ле" християнските вярвания се преплитат с езическите. Народът ни е вярвал, че колкото е хвърленото жито, толкова пилета ще се излюпят през годината, а майката на Галина е оставяла това жито да престои известно време и след това го е давала на кокошките.
"Но осветено от такава благословия и благословено пред иконата, според представите на бесарабските българи, житото придобива чудотворни свойства. Вече като студентка забелязах, как майка ми даваше на децата със сурвачките по-малко парички, отколкото на децата, които идваха на "По́ле, по́ле". Чак сега разбирам, че тя го е правила неволно, защото този обичай за нея е нещо благословено. Защото всичко, което е свързано с Бог, за бесарабските българи е наистина чудотворно."
По време на проучванията си, етнографът Галина Манолова не открива корените на този обичай в България. "Което не означава, че го няма, просто трябва да го намерим" – убедена е Галина и отправя своите благопожелания към всички българи:
"Пожелавам в тези светли празници повече светлина, повече добрина и нека позитивното мислене надделява, защото ние сме тук временно и всичко, което ни се случва, ни се случва за добро!"
Вижте също:
Снимки: личен архив Галина Манолова, Facebook/ Земляки Кайраклии Молдовы, freepik.com, личен архив Александър Полибза
