Репортаж на Добромир Видев в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил препоръки за работата на адвокатите с изкуствен интелект.
Няколко истории, разказани от футуриста Мариана Тодорова, разкриват как в правото, по думите ѝ, зеят огромни правни бездни за различни проблеми. И затова залогът е висок. Защото в използването на изкуствен интелект от застрахователните компании, които отказват застраховки на базата на иначе доброволно тествалите се с т.нар. геномни тестове американци; в липсата на яснота кой носи авторското право при създадено с изкуствен интелект произведение на изкуството; в примера за това как заради липсата на регулация изкуствен интелект е станал брокер на фондовата борса в САЩ, успял е да направи портфейл от инвестиции, спечелил е пари; или поголовното наблюдение в Китай, има много общо.
"Както изкуственият интелект много ни помага срещу шпионажа, така много може да уязви фундаментите на държавата", отбеляза Мариана Тодорова и изказа мнение:
"Може би вървим към т.нар. флуидно или течно право, което е адхок, което е много близо до прецедентното право, но просто това е единственият начин, съобразно някакви водещи фундаментални принципи да се регулират технологиите. По друг начин е невъзможно".
Адвокатите са наясно, че трите закона, обособени от Айзък Азимов като закони за роботиката, половин век след написването им не биха могли да покрият различните случаи, в които изкуственият интелект се използва.
Доц. Мартин Захариев, адвокат от Софийската адвокатска колегия, преподавател по различни дисциплини в областта на правото на информационните технологии, казва, че поне в европейското право засега изкуственият интелект се разглежда като субект, който не може да носи авторското право. "Изкуственият интелект не може да носи отговорност за своите действия и не може да черпи права също от действията, които извършва. Поради това не може да възникне авторство върху създаденото в помощта на изкуствен интелект съдържание", обясни той.
Сложен стои например случаят със софтуерната индустрия, където вече голяма част от изходния код се "пише" от изкуствен интелект. Сложен пред адвокатите стои въпросът и за това какви данни се използват за обучение на "интелекта". Доц. Мартин Захариев припомня, че за обучението върху данните има права.
Самите юристи не могат да дадат съвети за работа с изкуствен интелект към момента, става ясно от думите на адвоката от Софийската адвокатска колегия Мартин Захариев. Но сред препоръките е при всички случаи да се прави внимателна оценка на контекста за използването на съдържание, генерирано от изкуствен интелект. Останалите споделени съвети са насочени по-скоро към самата работа на адвокатите с изкуствен интелект - като например да се внимава с него при създаването на документи, адвокатите да искат проверка на масивите от данни, които са използвани за обучение. Важно е и как при боравенето с изкуствен интелект адвокатите да спазват клаузите за конфиденциалност на клиентите си, тъй като в световен мащаб има вече случаи на изтичане на данни, просто защото са били ползвани за обучението на изкуствен интелект.
Подобни съвети към адвокатите вече са разработили и разпространили от Международния съюз на адвокатите. Те за базирани на приетия в ЕС тази година Закон за изкуствения интелект. От думите на Жереми Бенсусан, който е председател на Комисията по неприкосновеността на личния живот и цифровите права на човека в Международния съюз на адвокатите, става ясно, че преди всичко адвокатите трябва да са прозрачни с клиентите си за използването на технологиите.
"Като пример за този принцип на прозрачност препоръчваме адвокатите да информират клиентите си, ако използват тяхна информация, за да обучат или да подобрят системата. Ако използвате система, която автоматично транскрибира, резюмира или превежда среща, например във видеоконференция, трябва да поискате съгласие за използването ѝ. Не е добре да оставяте обучението на младите адвокати на системата за изкуствен интелект. А като цяло е добре в кантората си да имате и правила, които определят какво е добре и какво не е добре да се прави с изкуствения интелект. А всичко, създадено с помощта на "интелекта" трябва да бъде проверявано, защото знаем, че той може да си "халюцинира" факти.
Адвокатите са част от пазара и те ползват пазарни инструменти. Затова е добре да е сигурен, че е спазил закона и насоките например на професионални организации. Ако използвате чатбот или гласов бот за сайта, е важно да информирате клиентите си, че говори с изкуствен интелект. Не на последно място – киберсигурността. Използването на AI трябва да бъде такова, че да не засягат върховенството на закона и защита на данните".
Докъде ще се развие правото заради наличието на изкуствен интелект, никой за сега не се наема да прогнозира. Но за един човек - Клара Талабер-Риц, регулациите са много важни. Клара Талабер-Риц е правен съветник в Правната служба на Европейската комисия и обяснява за новите инструменти, които, по думите ѝ, станали по-ефективни с използването на изкуствен интелект.
"Преди 3 години правната служба на ЕС започна реформа, защото разбрахме, че имаме много данни, които не можехме да използваме и да търсим в тях. Осъзнахме, че липсваше диалог между нашите IT хора и юристите. От юристите чух, че са се хванали с тази професия, защото не са искали да се занимават с формули, математика… а IT-тата не са добри адвокати. Разбрахме, че трябва да разбираме езиците, на които говорим. В резултат разработихме инструмент, който е с отворен код и би помогнал при правните справки. В него има препратки към съдебни дела, към вторичното право, към първичното право. А с помощта на изкуствения интелект може да откриете всичко, което е нужно по съответния въпрос. Друг инструмент унифицира система за управление на съдебни спорове. Системата ни позволява да проследяваме всички, повече от 1000, случая на година. Това за нас е признание за работа и мотивация да продължим по-нататък. Но и за вас, защото има обещаващи перспективи за разработване на инструменти, които са надеждни и които наистина повишават ефективността на адвокатската работа", обяснява Клара Талабер-Риц, правен съветник в Правната служба на Европейската комисия.
А като ръководител на работната група, подготвила Закона за изкуствения интелект на ЕС, Талабер-Риц допълва, че новата регулация на изкуствения интелект в Европа би била в полза на опазването на правата на гражданите.
"Защото не искаме да живеем в реалността, в която има социално оценяване, има навлизане в ежедневието на хората, в личния живот, в основните права на хората. Искахме да избегнем ситуацията, която е налице в САЩ, че нерегулирането на пазара ще реши всичко. Пазарът не може да реши всичко.
И това беше наистина интересно, че заинтересованите страни, иноваторите, технологичните компании – те дойдоха в Комисията и ни помолиха да направим регулации. Ако действаме в сфера на вакуум, тогава не знаем какво ще направят нашите конкуренти и какво ще могат да си позволят. Имаме нужда от правна сигурност. Това е рамката, в която ще работим. Така че това беше причината Европейската комисия да започне да действа.
Възходът на изкуствения интелект носи както рискове, така и възможности. Повечето AI системи, както видяхме, представляват само ограничени рискове за обществото и допринасят за по-ефективното решаване на социалните предизвикателства. Помислете за AI, който се използва за откриване на рак или да предсказва времето, за извършване на повтарящи се задачи. Така че всичко това е страхотно и потенциалът за трансформиране на обществото и силата на гражданите отвъд тези индивидуални способности е наистина добре дошъл".
Дали наличието на закони за ползване на изкуствен интелект в Европа ще създава проблеми на адвокатите, ако трябва да си комуникират с правните системи на Китай или САЩ, не е ясно. Засега е валидно само едно предупреждение към юристите. И то идва от футуриста Мариана Тодорова:
"Когато изкуствен интелект вече се използва в съдебните системи - в Канада, САЩ, Естония, се ползва автоматично вземане на решение. Тогава се съкращава дължината на съдебния процес. Решението може да бъде генерирано до няколко минути. Тук се нарушава чисто хронологичното право на разгръщане на съдебния процес. Още няма достатъчно прозрачност как изкуствения интелект е стигнал до тези решения, което доста директно касае и човешките права. Ние като ЕС ще трябва да комуникира с тези правни системи. Проблемът все още не идва от изкуствен интелект, а идва от нас. А какво ще стане, когато се появи този по-умен изкуствен интелект".
