Името Стефан означава "венец", но Стефан Мавродиев твърди, че не обича венците – трънени или лаврови.
Актьорът, режисьор и поет празнува своя имен ден в"„Артефир", за да представи мемоарната си книга "Стефан Мавродиев. Играещият човек", създадена в съавторство с Огнян Панов.
"Аз говоря не за Стефан Мавродиев, а за всеки човек. Връзката между хората става чрез игра", казва актьорът, за когото изкуството е възпитателно средство и начин на общуване.
На сцената човек има възможността да изрази себе си, да внуши своето отношение към най-важните житейски въпроси, по думите на Мавродиев.
Това, което се е случвало преди, се случва и сега, но хората не са готови за тази повторяемост, смята актьорът.
В своята мемоарна книга Мавродиев говори за българския театър, за българското кино, за българските актьори, режисьори, художници, композитори и за живота в изкуството.
"Исках да разкажа за времето, за хората, които срещнах, за средата, която ме понесе и която оформи моето мислене. Разказвам за времето – с всичките му компоненти", споделя той.
Цели времена изчезват, заменени от нови времена, а по пътя човек преживява загуби. Мавродиев си спомня за своите учители Методи Андонов, проф. Стефан Сърчаджиев, за годините във ВИТИЗ, където се формират големите таланти на българските кино и театър – Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Милен Пенев.
"Театърът е общ, жив организъм и там няма място за грубости между хората – на сцената няма как да стане. Всичко се вижда на сцената", казва Мавродиев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
