Забележителна година за Карлос Насар, забележителна и за българските щанги. Едно момче, тръгнало от Червен бряг, накара цяла България да изпитва национална гордост. Всичко, каквото можеше да спечели – спечели, феноменален спортист, усмихнат, но и с мъдри послания. Как се изгражда такава спортна личност вероятно най-добре знае майката .. Тя се казва Поля Иванова. Срещата ни е в ден, особено празничен за семейството. В края на разговора става ясно, че Карлос е останал за честването. И вероятно това е единственото интервю за него, но без него – от раждането до златото. Интервю, излъчено в обзорното предаване "Звездите в спорта".
Тъй като отрасна в малък град и нямаше много възможности, аз ги записах на всичко, та те да си изберат пътя, по който да вървят, разказва майката за тримата си синове. Карлос мина през леката атлетика, после шахмат, спортна гимнастика… При него чувството да побеждава е от малък.
Тя си спомня и за първия му треньор: Да достигнеш до върха беше най-голямата мечта на него и на Илиян Илиев, мир на душата му. Той винаги ще бъде с нас. Цял Червен бряг знаеше как треньорът казваше: "Той ще стане световен шампион, той ще стане олимпийски шампион." Карлос е повярвал. Този човек много инвестира в него. Той му предаде и любовта към България. И когато беше първата сделка с Катар, те постоянно му се обаждаха и вдигаха цените, и сърцето на треньора му се съкруши. Тогава Карлос може би разбра, че няма да се продаде.
За себе си допълва: Моята роля е била да го подкрепям. Когато каза "аз ще стана олимпийски шампион" може би е бил на 10 години. И аз не му се подиграх, аз повярвах. Може би това е единствената мотивация, която съм му дала. Осъзнавам, че вече е национално богатство и не трябва да го искам само за себе си, а трябва да го споделя.
Още за израстването на Карлос Насар - в първия звуков файл.
Поля Иванова си спомня за фурора на олимпийските игри в Париж: Тогава получихме доза допамин, която него го е държала две седмици, а на мен ми отне около 40 дни. Ние знаехме, че ще стане олимпийски шампион, вярвахме го. Преди това бяхме ходили в Белмекен и се разхождахме по коридора – там бяха наредени всички олимпийски шампиони по коридорите. И аз му казах: "Карле, твоята снимка ще бъде тук". В целия си житейски път той беше подготвян за този момент. Ако му проследите кариерата – той винаги побеждава с рекорди. Той вдъхновява децата, за мен самата той е вдъхновение. На 20 години е, а аз вече се уча от него – това не е нормално. Не го съветвам, даже искам съвети от него.
Какво означава да си на върха? Означава да си много търсен. Стоичков каза: „Е-е-е, обичат ли го сега? Ама нали го плюваха, а сега го обичат?“
Когато той прави опит, аз всеки път… На олимпиадата не го направих, защото ме снимаха и гледах да си обера емоциите. Но когато съм вкъщи, аз вдигам с него. Ставам и ръцете са право нагоре изпънати. Вярвам че ще успее и гледам да го видя в реалност. И "хайде, майче".
Изпитвам благодарност на Бог, че е избрал Карлос, за да мотивира. Моите мечти са да видя синовете си задомени, да направим големи сватби. Да видя внуци, защо не и правнуци?
Още за успехите му - във втория звуков файл.
