Според производители толкова рязко покачване на цените не е оправдано. На същото мнение са и потребителите.
Доскоро един от най-евтините хлябове беше на цена от 1,50 лева, а днес се продава вече за 1,90 лева, показва проверка в магазините. Основната промяна е в цените на външните доставчици.
Преди две години, когато бе премахнат ДДС на хляба и брашното, фурната в силистренското село Професор Иширково запази цените на хляба, за да намали загубите, които дотогава е компенсирала донякъде от производството на други хлебни и сладкарски изделия.
Все още цената на хляба, който предлагат в селото, а и в Силистра е с цена 1,60 лв.
"Ще задържим поне един месец – да видим как се движи себестойността. Тъй като растат другите разходи – за труд, въпреки че не е голямо производството, хората, които работят в цеха, са почти на минимална или малко над минималната заплата, а това не е нормално. Расте еленергията. Да видим как се движат другите разходи и чак тогава ще вземем решение дали трябва да коригираме цената на хляба и дали има възможност другата продукция да компенсира загубата", коментира през БНР Велика Славова, председател на земеделската кооперация "Нива 93", към която вече 13 години работи цехът за хляб и закуски.
За 2024 г. там отчитат годишна загуба от 2000 лева въпреки нулевия ДДС върху брашното и хляба.
"Минимална е, но все пак е на загуба производството", отчита Славова.
Произвеждат между 600 и 700 хляба дневно – бял, чеснов, с лимец, с чиа, царевичен, ръжен и типов. Половината от брашното е собствено производство. И макар да купуват останалото, според Велика Славова повишението, което вече е факт в търговската мрежа, е неоправдано.
"С такива проценти не трябва да бъде завишено. Ако има завишения, ще бъде примерно с 10 стотинки на хляб, а не с 10-15%. Другото е, че все пак производствената ни единица е комбинирана – произвеждаме торти, други хлебни изделия и се компенсира загубата от хляба. Производството на хляб при нас е ръчно, но количеството спрямо другата продукция е по-ниско. В последните години намалява консумацията на белия хляб за сметка на специализираните хлябове с по-висока цена."
Сивият сектор обаче прави цената на произвеждания в цеха хляб неконкурентна, продължава Велика Славова.
"Тези, които произвеждат големи количества промишлено, имат възможност да смъкнат цената. Произвеждат повече бройки с двама човека. Ние с трима човека произвеждаме 600, те могат да произведат и 2-3 000."
Дейността на фурната е по-скоро социална, защото печалбата е незначително.
Майсторът Бисер Иванов е категоричен, че има причина за несравнимото качество на техните изделия.
"Държим на ръчното. Колкото и машинизираните фирми да произвеждат по-голям обем, качеството не е това, което трябва да бъде. Рецептата не е тайна: брашно, мая, сол, вода и много любов."
Галина Георгиева е производител на пици. Заради новите цени на консумативите и те ще са принудени да променят своите.
"Това постъпателно вдигане на цените, ДДС-то, което се връща, отделно всички цени, които скачат, се отразяват в производството на всякакви закуски и храни. Да не говорим за допълнителните разходи – механичното вдигане на работната заплата, осигуровките, което неимоверно оскъпява продукцията. Хората стават с все по-ниска покупателна способност и ние сме в менгеме: не искаш да вдигаш цените, да не връщаш хората, в същото време не издържаме – работим на загуба", изтъква тя.
Силистренци смятат, че "бъркат в джоба на хората, да пълнят хазната" и "намаляват грамажа, а вдигат цената – това е обир".
Според производители и търговци консумацията на бял хляб намалява, при това поне от 2-3 години.
Снимки: Незабравка Кирова
