Малко преди да навърши 79 години (в понеделник, 20 януари), си отиде прочутият американски кинорежисьор Дейвид Линч. Колегите му, критиците, а и публиката, го определят като един от смелите и оригинални артистични гласове в края на ХХ век и началото на XXI век.
Помним го с филмите "Синьо кадифе", "Диво сърце", "Човекът слон", "Мълхоланд Драйв", дори с дебюта – "Гумена глава" от 1977 г., а и със сериала "Туин Пийкс". Произведения, в които имаше и продължава да има и хорър, и ноар, и сюрреализъм.
За тях кинопрограматорът и критик Владимир Трифонов каза преди пет години по "Хоризонт":
"Всички негови филми имат визуална концепция, макар и да нямат наглед нищо общо. Като се почне от дебюта му "Гумена глава", мине се през "Човекът слон", "Диво сърце". Изглеждат наглед напълно различни, но със сигурност имат строго визуална концепция и са много визуално въздействащи, което го прави един от малкото режисьори визионери в световното кино. Друг е въпросът, че той си има своите причини, част от които читателите ще отгатнат от тази книга, да спре да прави кино за голям екран."
А коя е "тази книга"?
Повод за думите на Владо Трифонов, който също вече не е сред нас, бе българското издание на книгата "Кът за мечти", посветена на живота на Линч, написана от самия него в съавторство с журналистката Кристин Маккена.
Водещ редактор на поредицата, от която е част "Кът за мечти" на български, бе именно Трифонов, който знаеше защо не се сърдим на Дейвид Линч, че бърка дори в страховете ни.
"Мнозина от широката публика просто се опасяват да гледат филми за своите страхове и когато един режисьор някакси неусетно успява да им въздейства със своя уникален стил, той постига този досег със зрителската психология, което се отдава на малцина", коментира през 2020 г. Владимир Трифонов.
А в самата книга (отчасти автобиография, отчасти мемоарно произведение) четем:
"Просто идваме на този свят каквито сме. Линч е дошъл с необичайно голям капацитет за радост и желание да бъде запленяван и от самото начало е уверен и креативен. Не е от момчетата, които купуват тениски с предизвикателни щампи на тях. Той е от тези, които ги създават.
"Дейвид беше роден лидер", заявява брат му Джон." (Кристин Маккена)
Снимка: ЕРА/БГНЕС
"Много мило от страна на брат ми да каже, че съм роден лидер, но аз си бях най-обикновено хлапе. Имах добри приятели, не съм се замислял дали съм популярен или не и никога не съм се чувствал различен." (Дейвид Линч)
Десет филма, четири брака и четири деца оставя в наследство различният, неразличен и никак безразличен Дейвид Линч, кинаджията, който тръгва по пътя на изкуството като художник и автор на късометражни анимационни филми.
Семейството на Линч оповести кончината му с думите: "Сега, когато вече го няма, в света се отвори голяма празнина. Но както той би казал: "Гледайте поничката, а не дупката."
Така и ще направим. След множество номинации и награди през 2019-а Линч получи и почетен "Оскар".
Дейвид Линч е бил в България – през 2007-а, но не за да снима, а заради интереса му към трансценденталната медитация, която практикуваше от десетилетия.
"Реалността не се свежда само до това, което сме способни да видим през прозореца. Има и вътрешна реалност. (…) Когато затвориш очи и започнеш да четеш мантрата, отхвърляш всички мисли и изведнъж - Бум! - достигаш граничното състояние. Това е физическа и духовна наслада. Сякаш цялото ти тяло вибрира от щастие. Съвсем не прилича на превръщане в зомби. Казват, че използваме само 5% от мозъка си. Искате ли да използвате всичките 100? Медитирайте! Цялата улица на света светва автоматично. Отстъпва негативното възприятие на живота, отиват си страхът, стресът, депресията, злобата. Това е странно и прекрасно." Думи на Дейвид Линч.
В последните години от живота си Линч не снимаше филми, но рисуваше и музицираше – с певиците Лики Лий и Кристабел.
И Кристабел, обявена за негова муза, сме слушали в България.
Преди три години го видяхме и като актьор – в биографичния филм на Стивън Спилбърг "Семейство Фейбълман", където Дейвид Линч изигра режисьора Джон Форд.
"Къде, по дяволите, e хоризонтът?", пита героят на Дейвид Линч.
И той, и героят му вече знаят със сигурност. Ще ги изпратим с една от любимите песни на Линч, по неговите собствени думи: I’ve Been Loving You Too Long на Отис Рединг.
