"Гледам на историята на БНР като всички нормални хора, които са изкушени от това да получават разнообразно съдържание. Моето поколение, хората над 70, по малко по-друг начин гледат на програмите на радиоефира, защото голяма част от нашия живот мина във време, когато всичко се филтрираше, цензурираше и беше много по-различно. Аз имам един спомен, който ми е много мил. Точно бях тръгнал на училище през 1961 г. и баща ми ме пита какво искам за Коледа и Нова година. Аз му казах, че искам детектор. Тогава имаше едни магазини „Млад техник“ продаваха готови за сглобяване едни малки детекторчета. Баща ми ми подари детектор със слушалки. Никога няма да забравя – стоя на възглавница до радиатора вкъщи и на слушалки слушам радио. Хващаше се само Радио София, едно единствено радио“, спомня си журналистът.
Споделя, че още помни чувството за свобода да слуша колкото поиска, без да пречи на никого.
"Магията на това, че ти си в контакт с някакъв друг свят през радиовълните. Така се увлякох от радиото“, казва Бойко Станкушев.
По-късно, като ученик, се записва на кръжок по радиоконструкторство в Пионерския дворец, където успява да измайстори собствено радио. Дядо му, който е свидетел на началото на радиото му разказва, как по време на работа в железниците са слушали емисиите новини, което било страхотно преживяване.
"Не мога да идентифицирам най-първия ми спомен кога съм влезнал в сградата на радиото. Беше някъде, когато тръгна "Нощен Хоризонт“, малко след това“, казва Станкушев.
Спомня си, че като ученик в гимназията слушат и чужди радиостанции, които били заглушавани, за да не се чуват "вражеските гласове“.
"Един ден дойде един ученик, на който баща му бил някакъв човек, сигурно от висшия ешалон на властта. Той извади един бял лист и започна да ни рисува точките в София, където има по-голяма вероятност да слушаш "Свободна Европа“ или "Voice of America“. Имаше един парадокс, в който точно в подножието на най-силния заглушител на пл. „Славейков“ се хващаше „Свободна Европа“. Защо – защото всеки, който се е занимавал с теория на разпространението на вълните, знае, че те не отиват право надолу, а са като чадър – отиват встрани“, посочи Бойко Станкушев.
Като войник се увлича по новините. Слуша ги тайно, късно вечер, когато е на пост в района на Пловдив и Асеновград. За притежание и слушане на радио, други войници получават наказание от 1 година дослужване в дисцип.
Години по-късно, когато гостува в Радиото си спомня чувството гласът му да се е носил из ефира и много хора да са чули за какво говори.
"Усещането е неповторимо и незабравимо. Освен че ти си рецепиент, получаваш послания през това малко нещо (радиоприемник), ти разпространяваш някакви послания. За мен затова радиото има огромно бъдеще, защото е най-достъпното, най-демократичното, най-чистото, неподправено, нефилтрирано средство до другия свят…То не е само да си информиран. То е усещането, че някой мисли за теб, че се докосва до теб. Това е големият кеф", казва журналистът.
Още от спомените на Бойко Станкушев за БНР и бъдещето на Радиото, можете да чуете в звуковия файл.
