С какви спомени свързват Радиото няколко съвременни български писатели?
Георги Господинов помни "България – дела и документи", към 7.15, и "това сутрешно детско предаване – Ранобудно петле". Първото му радио било "дървен радиоапарат, лампов", от времената, "когато радиото беше мебел". "Градовете на тази радиоскала" светели."Целият свят беше вътре. Изчитането на тези имена на градове беше първото ми пътуване на запад. Това беше първото детско учудване от чудото на радиото. (…) Имахме и радиоточка – това бакелитово радио в сайванта или коридора, което имаше всяка къща."
За Господинов било ценно усещането, което радиото дава "за един отворен свят, кутия, която ти дава илюзията, че светът е отворен".
Виктория Бешлийска също помни радиоточката на село при баба и дядо, която работела денонощно, и "онази рубриката с приказките – приказка по БНР за добро утро". Сега докато пътува из страната, слуша БНР.
"Радиоточката беше закачена през лятото от външната страна на къщата. Заедно с обичайните летни селски шумове се чуваше и тази радиоточка. Беше фон. Чаках с трепет музикалните предавания. Беше моят прозорец към външния свят", връща се назад във времето и Захари Карабашлиев.
Едно от първите неща, които той си набавил в казармата, било "нелегално транзисторче", което криел във вътрешен джоб на шинела си.
Друг писател - Владимир Зарев, когато бил "отчайващо млад", а "напливът на думите" не му давал покой, го поканили в Радиото да поговорят за неговото поколение.
"Толкова бях развълнуван, че три нощи не спах!"
Днес мисията на Радиото е то "да поставя важните проблеми на обществото и да казва истината", смята Зарев.
За Здравка Евтимова Радиото е "много достойна, много почтена институция", а новините – "изключително важен извор на познания за онова, което се случва у нас и по света".
Повече чуйте в звуковия файл.
