***
Излязох като гражданин тия дни да се разходя в центъра на столичния град. Обаче, разхождайки се, потънах в размисъл по разни лирически и финансови въпроси - все пак някой трябва да поеме поетическата отговорност.Лошото е, че аз като потъна в размисъл, се гмуркам толкова дълбоко, че едно 15-20 минути ми трябват, за да се върна на повърхността - в зоната на обичайните повърхностни понятия; в зоната на обичайната действителност, която е навсякъде около нас.
И така - разхождам се аз по жълтите павета, в същото време батискафът на мисълта ми се гмурка все по-дълбоко и по-дълбоко.Същевременно от джоба ми се изсулила една котва, но аз не забелязвам и си я влача.
И тая котва, провесена от джоба ми, се влачила по жълтите павета кой знае колко време - щото аз поря дълбините на мисълта и нищо около себе си не забелязвам.
И висящата заблудена котва през това време нанесла грандиозни щети.
С тая котва, докато я влача безсъзнателно, съм изпочупил жълтите павета и съм ги разместил с особена дързост и цинизъм. Идете да ги видите - на нищо не прилича тоя символ на София.
И хайде, за едни павета няма да се разстройваме. Но когато изплувах от дълбочинния си размисъл - това се случи около Министерския съвет - когато изплувах и се осъзнах, се оказа, че неволно с котвата ми съм продънил не само жълтите павета, но и държавния бюджет; и на туй отгоре съм скъсал кабела за интернет на Триъгълника на властта. Така, с котвата, провесена от джоба, някак съм скъсал кабела, ако щете вярвайте.
Толкова много бедствия и аварии заради моята лирическа разсеяност и неумението ми да пускам котва само на определените за това места!
Когато се свестих зад колоните на Министерския съвет, над мен се бяха надвесили няколко министри, депутати и старейшина от управляващите. Може би здравният или вътрешният министър - не знам кой, но един от двамата ми биеше шамари, за да се свестя.
- Кой ми бие шамари? - попитах. - Да не би да е вътрешният министър Даниел Митов? - мъчех се да се ориентирам в обстановката.
- Дани Митов и насилие? Абсурд, абсурд, абсурд! - трижди отрече старейшината Чекмеджи-Чорбаджи-Хаджи-Бойко.
- Е, значи това ще да е здравният министър. Той е човекът, който ми бие хуманни шамари, значи не съм жертва на полицейски произвол - успокоих се аз.
- Не бързайте да се успокоявате! - емнаха ме от няколко страни. - Продънили сте бюджета с вашата котва. 18 милиарда ги няма. Сега не сме готови за Еврозоната, а преди 4 години бяхме напълно готови.
- Точно обратното! - възрази Асен Василев. - Преди 4 години бяхме наникъде, но сега сме напълно готови за Еврозоната.
- Разправяйте ги на теменужката ми тия! - възрази Делян Добрев и почна да крещи, че Асен Василев го хипнотизирал с пронизителния си поглед.
След това Асен и Делян почнаха да се замерят през главата ми с цифри и да спорят ожесточено. Спореха тия двама финансови атланти Делян и Асен, спореха и се биеха с цифри, но осколките се сипеха на моята бедна глава.
Аз изчаках още малко дали някой ще ми предяви претенция или шамар.
И си отидох в Чакалнята на Централна гара. Или може да е било Чакалнята на Еврозоната - не се ориентирам много добре в столицата.
Морето пори крайцерът ни “Вежен”
но капитанът май не е прилежен.
Размята напосоки котва тежка -
бюджет и кабел къса по погрешка.
