Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина.
Програма за стипендии за ученици за обучение в чужбина не беше приета от МС след обществено обсъждане, напомня той.
Става дума за фонд "Стефан Стамболов". Борис отчита като много добър механизма на програмата, според който срещу финансовата подкрепа стипендиантът се задължава след това да работи няколко години в България.
На практика няма такъв фонд, въпреки че в бюджета за 2024 г. имаше отделени пари за финансиране – около 5 милиона лева. Идеята е от 2022-ра година, когато премиер беше Кирил Петков. Но тогава депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН отказаха подкрепа, защото бюджетът финансира университети, а не граждани. ВУЗ-овете тогава заподозряха, че ще се определят възможно най-скъпите университети, освен това липсва списък на приоритетни направления, а и бройката от 15-20 души не би решила въпроса. За фонда се заговори и по времето, в което служебният кабинет на Димитър Главчев искаше да прехвърли парите, за да ги даде на земеделски производители.
Така или иначе, тези 5 милиона се оказват "мъртви пари", не са били използвани. Парадоксалното е, че в началото на тази година, още преди да стане ясно, че ще са в опозиция в 51-вото НС, от ПП отново се опитаха да лансират фонда "Стамболов" през Специалния закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2025 г. до приемане на редовен бюджет за годината.
Какво отговарят от МОН? Програмата не е заложена в бюджета за 2025 г. и не се предвижда да бъде реализирана по начина, по който е предложена през 2024 г. Остава настрани фактът, че министър на образованието сега е Красимир Вълчев, който и като председател на просветната комисия през 2023 г. не криеше резервите си спрямо фонда.
От ведомството отбелязват още, че шанс студентите ни имат през програма "Еразъм+" и наблягат, че "важен акцент в политиките е привличането на чуждестранни студенти в България", дори и през програма, която улеснява кандидатстване на "лица от българска народност, живеещи в чужбина, за обучение в български висши училища". Успоредно с нея се осигуряват и по 2000 места годишно за обучение в държавните висши училища в България на сънародниците ни, които са от българска народност и пребивават на територията на друга държава.
Възможно е държавата да избере такъв подход – да финансира образованието на отделни студенти в чужди университети и държави. Това става през отделянето на ресурс във фонд, за който се кандидатства. Остава икономическата обосновка на подобно решение, коментира за БНР Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
Ако политиците се обосноват за ефекта от подобна програма, могат да я направят. Въпросът е какво искаме да постигнем, с какви пари и какъв ефект се цели, казва експертът от ИПИ.
Георгиева е на мнение, че и сега държавата отделя значителен ресурс, за да осигури висше образование за голяма част от населението си, "при почти никакви, да не кажем мижави такси за обучение, което не е типично за другите държави".
Студентските кредити не работят добре, защото таксата за обучение е толкова малка, че не си струва целият труд да минеш през тази процедура, изтъква още Петя Георгиева.
"Държавата може да финансира личности и тя го прави чрез стипендиите например. От друга страна, има ли смисъл държавата да финансира отделни студенти, защо трябва да го прави и защо да го прави извън общото финансиране на висшите училища в България?".
Обикновено подобно финансиране в западни държави се осъществява чрез фирми и фондации, пояснява Георгиева.
Според нея досега не е имало кампании от страна на големия бизнес да подкрепя изявени ученици, на които се предлага образование зад граница, но те самите не могат да си го позволят.
"Но да се ангажира държавата, е неразумно."
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
