Слънцето е основният източник на енергия в Слънчевата система, а за Земята – основният източник на живот. Радиочестотните наблюдения на Слънцето предоставят информация за короналните изхвърляния на маса, слънчевите изригвания и магнитните вълни, които влияят на космическото време.
Тези явления могат да предизвикат геомагнитни бури, които, освен че пораждат красиви полярни сияния, могат да окажат негативно влияние върху работата на спътниците, радиокомуникациите и дори електрическите мрежи на Земята.
През 2025 година се очаква Слънцето да бъде в своя максимум спрямо текущия слънчев цикъл. Наблюдаването на процесите на Слънцето в този период може да допринесе за извеждането на изводи за процеси в бъдещия слънчев цикъл, както и за установяване на връзки между събития на Земята – пряко или косвено свързани със слънчевата активност – и откриването на съответните закономерности.
Настоящият проект: "Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергийни частици над Антарктида" е съвместно организиран от Техническия университет – София, Института по астрономия с НАО към БАН и Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".
Основната му цел е инсталацията на наблюдателна станция на Ледения континент, която да наблюдава Слънцето в радиочестотния обхват. Проектът е финансиран по Национална програма за полярни изследвания "От Полюс до Полюс 2023-2025".
Системата за наблюдение е съставена от няколко съоръжения: антени със съответния периферен хардуер, проектирани в ТУ – София, като за качеството на работата им са отчетени метеорологичните условия на остров Ливингстън. Цялата система е тествана в условия, сходни на тези в българската полярна база. Друго интересно съоръжение е сензорът за следене на земното магнитно поле в херцовия обхват, което позволява проследяване на измененията в магнитното поле, както и търсене на връзката на неговото изменение спрямо слънчевата активност.
Благодарение на Фондация "Българска памет", която осигурява финансова подкрепа за бърза и постоянна интернет връзка, данните от измерванията се изпращат директно в София, осигурявайки постоянна връзка с екипа на проекта.
Освен това на територията на базата, както и в няколко помещения, са поставени радиационни плаки за детектиране на космически частици. Плаките CR-39 са конфигурирани така, че да повишат чувствителността им и позволяват засичане на алфа-частици, както и гама- и рентгенови лъчи.
Анализът на тези данни ще позволи по-добро разбиране на сложните процеси в слънчево-земната динамика, връзката между земното магнитно поле, сеизмологичните процеси и измененията в йоносферата, породени от слънчевата активност. Освен това ще се изведат съответните анализи за слънчевата активност в полярния регион. Анализът на слънчевата активност позволява установяването на косвени резултати за измененията и скоростта на настъпване на тези изменения, които могат да се свържат дори и с глобалното затопляне.
Ивайло Начев завършва магистратура в Техническия университет - София през 2019 г., след което за кратко е инжинер в катедра Радиокомуникации и Видео технологии в университета, през 2024 завършва докторантура в същата катедра към Факултета по телекомуникации (където в момента заема длъжност главен асистент, ръководител е и на радио клуба към университета – бел.ред.). По време на докторантурата си участва в няколко проекта, включително и в такъв, свързан с радиоастрономия, където се заражда интереса му към радио наблюденията на слънцето.
За научната му дейност на ледения континент ни разказва Марина Великова, колега от БНР, която също е на Антарктида:
Рубриката "Антарктическите хора – разкази за природата, науката и работата" може да слушате всеки вторник в предаването "Хоризонт до обед", до края на април, когато завършва и българската полярна експедиция.
