Отец Добромир постоянно е около строителните бригади, които се занимават с изграждането на българския храм в рамките на сградата на българското посолство в Лондон. Един амбициозен проект, стартирал преди година и четири месеца, в който се включиха много хора. Проект с много предизвикателства, като се започне от одобряването на предложението за дизайн на храма и се стигне до отоплението, електричеството и осветлението – все неща, които не се виждат при освещаването на една църква.
- Кое беше най-голямото предизвикателство, за да се стигне дотук?
- Най-голямото предизвикателство беше да сменим фасадата и предназначението на сградата. Това беше най-голямото предизвикателство, защото самата сграда е Listed building, т.е това е защитена сграда, паметник на културата, и трябваше да убедим английската държава, че имаме нужда от това тази сграда да бъде църква. Парадоксално е, защото в центъра на Лондон това е единствената нова църква, т.е. имаме църкви, които стават детски градини или променят функциите си, а ние, българите, правим обратното - една сграда, която е културна забележителност, я правим църква. Мисля, че с това Уестминстър може да се гордее и не случайно кметът на общината ще присъства на освещаването.
- Явно краят му се вижда и сега можем само да очакваме деня на освещаването?
- Сега вече сме на финалната права с украсата, поставянето на мраморите, на мраморния иконостас, довършването на купола. Смятам, че на 23-ти февурари ще имаме едно много красиво място, с което да се гордеем българите.
- Ще бъде ли запазено името на съществувалия преди на това място параклис?
- Да, разбира се. Ние запазваме името на мъничкия параклис, който съществуваше - "Свети Йоан Рилски Чудотворец", като покровител на българския народ. Интересно е, че много от нашите храмове в Западна Европа носят неговото име и той като покровител на българския народ е този, на който ние се молим и който е съвършено смирен човек и неговото смирение привлича. Ние също сме привлечени в неговия храм. Заради това в сърцето на Лондон ние имаме храм "Свети Йоан Рилски Чудотворец".
- Какво да очакваме на освещаването?
- На освещаването службата ще бъде възглавена от негово светейшество българския партриарх Даниил. Той пристига със своя викарен епископ Пахомий, със секретаря на Светия синод епископ Герасим Мелнишки, а също така и с ректора на Софийската духовна семинария. Домакин ще бъде, разбира се, негово високо преосвещенство митрополит Антоний, който отговаря за Западна и Средна Европа – това е неговата епархия. Но патриархът ще възглави светата литургия. Разбира се, ще имаме много гости. В самата служба на освещаването ще участва и архиепископът на Великобритания Тиатира Никитас, който е познат като архиепископът на Вселенската патриашия във Великобритания. Един изключително деен архиепископ, койти на нас, българите, много е помагал през тази година и половина. Когато ние не можехме да се събираме в български храм, той ни предостави един гръцки храм в Северен Лондон и ние сме много благодарни. Затова сме го поканили като наш официален гост.
- А когато премине цялата суетня около освещаването, вие ли ще поемете службите в храма на всекидневна база?
- Да, по Божията милост, аз оставам председател на църковното настоятелство и се надявам с Божията подкрепа да обгрижвам и да продължавам да обгрижвам българите в Лондон и във Великобритания.
- В един свят на бързи промени и кризи от всякакъв характер колко значимо е това, че българите ще имат свой храм в Лондон?
- За нас този проект беше една мечта, мечтата на две-три поколения българи, които са на Острова. Всичко започва още преди промените в България през 80-те години на миналия век. С помощта на едно братство, една организация, която се свързва с Оксфорд - "Свети Сергий Албан", е дадено първото помещение, което се намира недалеч оттук, за българска църква. Но като кажем църква се има предвид самото събиране на хора, а не като сграда, като място, на което хората да се събират и да служат литургията на собствения си език.
После, по времето на посланик Станчов, имаме тази възможност едно малко помещение в посолството да бъде обособено като параклис и то функционира в продължение на няколко десетилетия.
Така че, ето сега вече можем да се поздравим, че имаме първия български храм в Лондон. И за нас това е изключително важно. Много хора помогнаха за това. Нека да споменем и българската държава, която явно последните 10 години може би припознава църквата като своя съработник и смята, че е нужно да има такива храмове в Западна Европо и помага и се надявам все повече да помага, защото ние сме представители именно на българския народ, защото българската църква е неделима част от българския народ.
За мен това е много важно, българите да имат своята идентичност, т.е. когато ние сме в чужбина, губим своята идентичност и в един момент започваме да си задаваме въпроси кои сме. Някои стигат до нивото на народните танци и на рецептите, на едно битово ниво, но ние имаме една по-дълбока идентичност, която е духовна идентичност. Твърдо смятам, че трябва да бъдем тук и трябва да се грижим за нашите сънародници. Имаме много млади хора, които са родени тук и търсят православната църква, не толкова като част от тяхното семейство, а като нещо, което реално трябва да им помогне в живота. За съжаление, имаме опит на млади хора, които са минали през различни религии, дори секти, и когато дойдат при нас, ние се опитваме да им помогнем, за да открият тази съкровищница на православното християнство и на народа ни и те всъщност преоткриват християнството и своята култура.
Аз смятам, че е важно ние да сме тук, да сме на своя пост, дори защото войната на църквата е за всяка една човешка душа, за спасението на всеки. И този храм ще се превърне в дом на българите в Лондон и всеки е добре дошъл. И аз искам тук да благодаря на може би хилядите хора, които ни помагаха с финасови средства, с труд. Благодаря и на българската държава, която предостави 3,3 милиона лева тази църква да бъде построена. Благодаря също на много хора, родолюбиви българи, които пожертваха доста средства. Всички те са много ценни, дори и тези, които дори с един паунд са допринелси за този проект. И пак казвам, най-голяма заслуга има митрополит Антоний, който взе построяването на българския храм в Лондон като своя лична кауза. Той всъщност беше медиаторът между църквата и държавата и той направи така, че да се справим с всички препятствия, да имаме един добър завършек на започнатото дело.
