Акциите на бойкот на магазините могат да имат въздействие, но само временно, няма как да очакваме дългосрочно те да повлияят на политиката и стратегиите на големите търговски вериги в областта на ценообразуването.
Това каза пред БНР макроикономистът и университетски преподавател проф. Ганчо Ганчев, заместник-министър на икономиката в правителството на Жан Виденов (1995-1997 г.).
"Таван, наложен от държавата, също би имал временно въздействие. При транснационалните вериги има проблем с цените, защото те използват системи с изкуствен интелект (ИИ), които им оптимизират ценообразуването. При използването на такива системи този ИИ се самодоговаря и води до налагането на високи цени, особено на някои пазари. Трябва да се промени начинът, по който се провежда антимонополната политика - както в България, така и в ЕС. Софтуерът с ИИ трябва да бъде лицензиран, за да няма антиобществени прояви".
По думите на проф. Ганчев антимонополните органи използват остарели методи, които не отговарят на съвременните системи на ценообразуване, които се прилагат от съвременните транснационални вериги:
"Необходимо е да се промени законодателството и да се използват нови инструменти, базирани на ИИ, за анализ на поведението на големите вериги. ... Без ИИ няма как да се справим".
"Проблемът с покачването на цените не е в еврозоната, а в политиката на тези, които контролират пазара. Ние не сме в еврозоната, а наблюдаваме ускоряване на инфлацията. Проблемът е много по-широк", коментира още макроикономистът.
Интервюто на Снежана Иванова с проф. Ганчо Ганчев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
