"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е добър, а дали изобщо е превод – и ако не е, какво е тогава."
Това се пита преводачът Владимир Молев в текста си "Имитиращ продукт" в книжарниците кога?" в сайта "Тоя мост се клати". Задава и други въпроси, всеки от които е достоен за поне една статия, посветена на превода. Но за какъв имитиращ продукт става дума? Нали говорим за превод на художествено произведение, и то на Вирджиния Улф – "Стаята на Джейкъб" – експериментална творба на световната писателка? Оказва се, че безцеремонно у нас книгата може да бъде издадена в машинен превод, позагладен несръчно от редактор и да се продава, на ниска цена! Да, има публикувана книга от издателство "Арт Етърнал Принт", симе на преводача – Марина Огнянова и име на редактора Васил Койнарев… Съсипан е трудът на автора, авторитетът на българските преводачи и редактори, на почтените издателства… Ами читателите, които ще бъдат отблъснати от това механично редене на думи, които нямат общо с таланта на Вирджиния Улф? Защото това не е книга на великата писателка, а имтиращ продукт. Колко други ще се окажат в тази ситуация или вече са се оказали?
Дали Асоциация българска книга и Съюзът на преводачите ще се активират срещу това безобразие – ще видим – книгата е излязла още през 2023 година. Със сигурност трябва да има мерки. Не срещу машинния превод, а срещу използването му за създаване на имитиращ продукт, на фалшификация. Или както сполучливо отбелязва Владимир Молев в посочената статия: "все пак естественият интелект може да бие изкуствения във всяко едно отношение, дори в творенето на безумия".
Чуйте Владимир Молев
