Точно преди 80 години е публикувана Наредба-закон за правописна реформа на българския език.
Стремежите на някои кръгове у нас по онова време за промени в стария български правопис са отзвук от правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийската революция през 1917 година.
От левите кръгове (комунисти и земеделци) свързват някои букви с елитарност, откъсване от масите. През 2021 г. веднъж вече е била проведена реформа на правописа, наложена от правителството на БЗНС.
След 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис.
Внесеното на 12.2.1945 г. предложение за реформа е публикувано в "Държавен вестник" на 27 февруари същата година.
Забележки и възражения по предложението са имали български интелектуалци, сред които Елин Пелин и актьора Константин Кисимов.
От Златния фонд на БНР предлагаме спомен на актьора от Сатиричния театър Вели Чаушев как неговия колега Константин Кисимов спасил буквата ь (ер малък) от премахване при провеждането на правописната реформа от февруари 1945 г.
През 1963 г. Кисимов разказал на Чаушов как бил с колегата си Никола Попов, когато срещнали проф. Александър Балабанов и Илия Бешков, които идвали от БАН. На въпроса им какво правят там, те обяснили "оправяме азбуката", "решили сме да махнем ъ, кръстатото, двойното е, а може би и ь".
Това никак не допаднало на Кисимов, особено го разгневило възможното изхвърляне на ь и той ги попитал как ще му казват без ь – Косу или Косо. Заявил, че няма да даде да пипнат ь, заканил се да се бори, ударил го и на молба.
