Спомени за музикантите Константин Рамаданов и Константин Кугийски

На 7 февруари се навършиха 150 г. от рождението на Константин Рамаданов - хоров диригент и общественик от края на XIX и първата половина на XX век. А на 11 февруари се закръглят 120 г. от рождението на виолончелиста Константин Кугийски - член на прочутия квартет „Аврамов“ и професор в Музикалната академия, днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София.

Сведенията и за двамата не са много.

За Константин Рамаданов е известно, че е роден в Кюстендил, а музикалното си образование получава в Германия, в град Вюрцбург, където учи теория на музиката и дирижиране. Налага се да го прекъсне заради здравословен проблем. Връща в Кюстендил за две години и там основава хор „Кавал“.

През 1904 г. се премества в София, където развива разностранна дейност. Първоначално ръководи хора при учителското дружество „Неофит Рилски“, дирижира църковни хорове - в продължение на 5 години - състава към храм „Свети Кирил и Методий“ и цели 26 г. хора при руската църква „Свети Николай Чудотворец“ - до 1944 г. Работил е също със студентския хор при Софийския университет.

Голяма част от времето и енергията си Константин Рамаданов влага в дейността на Българската оперна дружба, на която е съосновател. Там той е хормайстор, подготвя и дирижира повече от 30 оперни заглавия от световната класика, както и от български композитори. Едновременно с това той преподава пеене в ІІІ софийска прогимназия, където също основава хор и оркестър, с които успешно концертира във Видин, Лом, Русе, Силистра и други градове. В репертоара на прогимназиалния хор се отличава детската оперета на Панайот Пипков „Деца и птички“.

За самоотвержената си дейност в Оперната дружба, присъща на възрожденците в освободена България, в много трудни условия, разказва самият Рамаданов вече на 83-годишна възраст. Записът е съхранен в Златния фонд на БНР и можете да го чуете в звуковия файл.

През 1961 г. Рамаданов напуска този свят на 86-годишна възраст. 

* * *

На 11 февруари, преди 120 г., е роден виолончелистът Константин Кугийски. Професионалният му път е свързан главно с камерната музика и с преподавателската му дейност в Музикалната академия в София.

Самият той е любим ученик на проф. Иван Цибулка, основателят на българската виолончелова школа. Когато проф. Цибулка напуска мястото си на водач на виолончеловата група в Оркестъра на Софийската опера, той посочва Кугийски, все още студент, за свой заместник. Ученикът също развива школата на своя преподавател и възпитава поколения инструменталисти. 

Проф. Анатоли Кръстев, един от възпитаниците му, си спомня, че чрез огромната си практика е успявал да възпита у студентите си от една страна чувство на свобода в мисленето, от друга - едно великолепно самочувствие, че те са артисти и когато са на сцена трябва да се изявяват пълноценно без страх и излишна скромност, като преди това работят здраво, но без да хабят излишна енергия, което би довело до пресилване на музицирането.

Константин Кугийски е преподавател и в частното музикално училище на Димитър Ненов. Негови възпитаници са изявени различни инструменталисти -  виолиста Огнян Станчев, цигуларят Ангел Станков, виолончелистът Венцеслав Николов, пианистът Майер Франк.

Константин Кугийски е отдаден на камерната музика. Заедно с цигуларя Саша Попов и пианиста Димитър Ненов сформират музикално трио. От 1931 до 1937 г. е член на квартета „Лечев“. След това участва в квартет с цигуларя Михаил Балкански, виолиста Стефан Магнев. 

През 1938 г. е сред основателите на Българския струнен квартет, познат ни като легендарния Държавен радиоквартет „Аврамов“. Кугийски е негов член до края на концертната си дейност, като с този квартет заедно с  Владимир Аврамов, Стоян Сертев, Стефан Магнев изнасят огромен брой концерти и осъществяват студийни записи.

Примариусът на състава проф. Владимир Аврамов разказва спомени, запазени в Златния фонд на БНР, които можете да чуете в звуковия файл.