Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразява в своя позиция удовлетвореността си, че предложеният от правителството проект на Закон за държавния бюджет на България за 2025 г. демонстрира контролиран подход в управлението на публичните финанси, като бюджетната консолидация в средносрочен план изпълнява критериите за стабилност на публичните финанси, необходими за влизане в еврозоната. Това се посочва в позиция на АИКБ, адресирана до вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, който е и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), получена днес в БТА. НСТС ще заседава утре - на 24 февруари.
Заради слаби страни в проектобюджета, които според АИКБ подчертават необходимостта от стратегическо планиране и реформи в различни области, за да се осигури дългосрочна фискална устойчивост и икономически растеж, организацията ще се въздържи от подкрепата на предложения законопроект:
"Министерството на финансите вместо да търси възможности за по-осезаема фискална консолидация, продължава политиката на увеличение на бюджетните разходи, нови бюджетни дефицити, финансирани с нов държавен дълг. Такъв бюджет не инвестира в реформи, продължава нетаргетирано да раздава пари "на калпак" и съдържа съществен риск за прекомерен дефицит", се казва в позицията на Асоциацията.
Сред силните страни на проекта за държавен бюджет АИКБ откроява бюджетната консолидация и стабилност, намалението на текущите разходи, което ще доведе до спестявания в размер на 283,8 млн. лв., възстановяването на стандартната ставка от 20 процента по ДДС за ресторанти, хляб и брашно, както и отпадането на намалената ставка за туристически услуги и спортни съоръжения. Очаквани допълнителни приходи от тол системата - 211,2 млн. лв. през 2025 г. и 56,1 млн. лв. през 2026 г., съответно с покачване на таксите за тежкотоварни превозни средства, което цели по-ефективно поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура, също среща одобрение от АИКБ.
Значителното увеличение в капиталови разходи за 2025 г. до 13 852,9 млн. лв. спрямо изпълнението за 2024 г. от 6 705,4 млн. лева, също среща одобрението на организацията, която посочва, че публичните инвестиционни разходи са важни за икономическия растеж не само за текущата година, но дават ефект в повишение на растежа и през следващите няколко години.
По отношение на интеграцията на страната в еврозоната от АИКБ отчита, че индикативната адаптирана капиталова вноска на България в Европейския механизъм за стабилност, която възлиза на обща стойност 1 110,0 млн. лв., ще бъде дължима на равни годишни вноски през първите пет години след присъединяването на България към еврозоната. При допускане, че България ще въведе еврото през 2026 г., са предвидени по 222 млн. лв. на година за периода 2026-2028 г. Тази заявка в средносрочната бюджетна прогноза за 2025 г. е важна за ангажимента на правителството за действия в посока ускорено приемане на страната в еврозоната, се изтъква в позицията на АИКБ.
Сред слабите според АИКБ страни на проекта за държавен бюджет за 2025 г. са увеличените разходи за персонал в публичния сектор, сред които в сектор "Отбрана и сигурност". В условията на прекомерен дефицит и необходимост от стабилност на публичните финанси, тези увеличения са меко казано необосновани, посочват от АИКБ в позицията си.
Според АИКБ увеличаването на възнагражденията следва да е съпроводено с намаляване на общите разходи чрез съкращаване на числеността на персонала в бюджетната сфера, вкл. чрез поетапно освобождаване на работещите пенсионери в сектор "Отбрана и сигурност", където според организацията разходите за персонал надвишават три пъти средните разходи за нает в реалния сектор.
Нарастващият държавен дълг предизвиква тревога в АИКБ за дългосрочната фискална устойчивост.
Организацията се въздържа от подкрепа за планираната "Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради за периода 2025-2029 г.", която ще бъде финансирана от Българската банка за развитие (ББР) чрез заем, гарантиран от държавата в размер на 2,5 млрд. лв., като изтъква, че първият етап на програмата вече е демонстрирал неефективно изразходване на публични средства.
Предвидените допълнителни средства за осъвременяване на пенсиите с 8,6 на сто от 1 юли 2025 г., които са в размер на 1 034,6 млн. лв., също са посочени от АИКБ сред слабите страни на проектобюджета.
АИКБ изразява известен скептицизъм към макроикономическата прогноза, изготвена от Министерството на финансите, която предвижда растеж на икономиката от 2,8 на сто през 2025 г. и 3 на сто, тъй като европейските страни, които са основни търговски партньори на България, изпитват стагнация и без значимо икономическо оживление при тях, вътрешното потребление не би могло да стимулира необходимия ръст на БВП на България.
Данните от началото на 2025 г. показват инфлационен ръст в първите два месеца, което дава основание на АИКБ да смята, че инфлацията вероятно ще бъде по-висока от предвидената.
АИКБ се въздържа от подкрепа на проектите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.
