Чуй новината: Очаква се Евростат да представи данни за инфлацията в страните членки на Европейския съюз. Те са ключови за България, защото ценовата стабилност е последният от критериите от Договора от Маастрихт, който не изпълняваме за въвеждане на еврото. Според предварителните данни на НСИ за януари хармонизираният индекс на потребителските цени – т.е. по европейската методология, отбелязва месечен ръст е 1,8 на сто, а на годишна база увеличението е с 3,8%.
Присъединяването към еврозоната е основният приоритет на правителството, а заявката е, че ще подадем искане за извънредни доклади за изпълнението на критериите от Европейската централна банка и от Европейската комисия до края на февруари.
Според Договора от Маастрихт дадена държава членка на Европейския съюз изпълнява критерия за ценова стабилност и средния темп на инфлацията, ако за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 % този, който съществува най-много в три държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции. При декемврийските данни страната ни остана малко извън изпълнението на критерия при съпоставка с всички държави, но при изваждане на една от тях – в случая Литва, което е напълно по правилата, щяхме да изпълняваме този критерий. Малко след данните за декември БНБ излезе с позиция, че очаква през януари критерия за ценова стабилност да е изпълнен.
Междувременно, след като в Брюксел министрите на финансите от страните от еврозоната се събраха във формат Еврогрупа, беше даден позитивен сигнал на страната ни за подаването на т.нар. конвергентни доклади – оценки от ЕЦБ и ЕК, за степента на сближаване. След това правителството анонсира, че извънредните оценки ще бъдат изискани до края на февруари.
Мнозина експерти се притесняват, че не инфлацията ще спъне страната ни, а прекомерният дефицит. Тристранният съвет ще обсъди параметрите на консолидираната фискална програма и структурния фискален план до 2028-ма година, като заявката на кабинета е за дефицит до три процента на начислена основа (с едно изключение през 2027, когато има големи плащания за отбранителна техника) и разходи до 40 %. Дефицитът неминуемо се отразява и върху дълговото равнище, но страната ни безпроблемно изпълнява критерия за максимум 60 % дълг от брутния вътрешен продукт. При нас стойностите са значително под тавана и са сред най-добрите в Европа.
Целта на България е да въведе еврото от началото на следващата година.
