Човек или се ражда със страст към пътуването, или не, казва фотографът-пътешественик. “Ние сме от поколението, което не можеше да пътува, нямахме право и пътувахме повече с географски атласи и с предаването “Атлас” на Симеон Идакиев и с неговия предшественик. Така сме се запалили - с книгите и въображението, което се разпалва от тези книги и разказите за чужди пътешествия”, казва Емил Данаилов.
Като се върне назад в спомените си, Емил Данаилов разказва, че първото му сериозно пътешествие е било с родителите му на Витоша, “защото за едно малко дете да отиде на Витоша е пътешествие по-голямо от това сега да отидем на другия край на света”.
Иначе, пътуването, което изумително променя живота му, е когато отива за повече време в далечния полуостров Индокитай. “В една чужда култура, чужда раса, чужд климат. Беше толкова хубаво, че се влюбих в това място и след това още много пъти съм пътувал из полуостров Индокитай. Той е моята слабост”.
По думите му там се е развивала една цивилизация, която е равностойна на европейската, а освен това и всичко е различно. “Това е квинтесенция на екзотиката за нас”, категоричен е той.
Въпреки че хората са различни поради манталитета им, има основни неща, по които си приличат. “Аз обичам да спекулирам, че десетте божи заповеди са универсални и се изповядват като ценност навсякъде по света, така че в това отношение хората много си приличат. В същото време будизмът, който там се изповядва не само като религия, но и като философия, дава отпечатък върху световъзприемането на тези хора и изобщо на начина, по който се държат със себе си, с околните и със света.
“Като човек, който страшно обича да снима хора, за мен там е рай, защото те са спокойни, приветливи и дружелюбни хора, и ако случайно някой не иска да бъде сниман, няма да се стигне до разправия, а по човешки ще се разберете”, казва пътешественикът.
В Индокитай той е очарован от религиозния комплекс Ангкор Ват, храмовете Баган в Мианмар. Любим му е също северен Лаос, където се извисяват красивите планини по поречието на река Меконг и старата столица Луанг Прабанг. Харесват му също и Тайланд, с интересната си столица Банкок, който е град на контрастите.
Изложбата в галерия "Контраст" ще бъде само от пейзажи от различни точки на света. Няма тема и затова се казва “Без причина”. Избрани са 24 фотографии от Централна Азия, от планината Тяншан, Киргизстан, Африка с едно от най-любимите му места Тасили н’Аджер (скалисто плато в самото сърце на Сахара, където има огромно количество праисторически рисунки и петроглифи).
В изложбата ще има и фотографии от Исландия, от Алпите - Доломитите, както и разбира се, от България - от Рила.
Пътуването е част от живота, защото човек помни моментите, когато пътува много повече от другите моменти в живота си. Така пътуването маркира миговете “и затова на човек му се струва, че живее по-дълго, защото повече неща са му се случили”, допълва още той.
Още за изложбата и пътешествията на Емил Данаилов в звуковия файл.